Улови я за ръката и Филис почувства някакво бодване, електрическо жужене, което почти я накара да се изкиска с глас. Този човек беше на седемдесет и четири години и напълно откачен, но въпреки това тя реагираше. И в същото време, когато усети как желанието му възпламенява нейното собствено, я обзе някаква неохота. Беше свян, а може би и малко страх.
Сякаш почувствал боязливостта й, Монти я прегърна.
— Стари сме вече, татко Умлям — цитира той погрешно старото стихотворение, което Филис почти не помнеше. — Не искам да те карам да бързаш, но наистина те желая.
— Така ли? — попита Филис шеговито и свенливо. Харесваше й да го чуе. Всичко у този старец й харесваше.
— Искам да спиш с мен — добави Монти и целуна ухото й. — Може да не съм така добър, както някога, но от време на време… — Гласът му бе пресипнал. — Не съм привърженик на дългите годежи, а ти?
Филис поклати глава и го остави да я заведе в спалнята.
На прага я целуна, заведе я до леглото, сложи я да легне и внимателно свали обувките й.
— Милко съм нервна — призна Филис.
— Само малко ли? — попита Монти и се засмя. — На нашата възраст картите са на масата. Ти не можеш да загубиш девствеността си, но аз лесно мога да загубя своята гордост.
Наведе се и целуна Филис кратко, съвсем кратко, но все още имаше вкус на миди, шампанско и още нещо. След това седна на леглото и улови ръката й.
— Знаеш ли какво научих през последните пет десетилетия за секса? — попита той.
Филис, все още смутена, поклати глава.
— Научих, че в любовта към една жена има твърде много неща, с които повечето мъже нямат търпение да се занимават. Възрастта отне много от мен, Филис, скъпа, но ме дари с търпение. — Наведе се и я целуна отново, този път по-продължително. — Мога да ти гарантирам две неща… че никога няма да има нищо, от което да се срамуваш, и че в края на краищата, с мен ще преживееш много, много хубави неща.
Беше прав.
Два дни по-късно Сиг се събуди от бясно звънене и чукане по вратата. Никой в Ню Йорк не ставаше толкова рано в неделя.
— Какво има? Какво има? — промърмори тя навъсено, успя да се увие в един мохерен шал и отиде до вратата. До Коледа оставаха само девет дни за пазаруване, защо трябваше да я безпокоят така?
Шарън, задъхана и със зачервено лице, стоеше до Брус, който пък беше пребледнял като задник на ирландец.
— Какво има? — попита Сиг. — Мама добре ли е?
— Не — отговори Шарън.
— О, Боже, да не би…
— Не е това — прекъсна я Брус. — Не е получила инфаркт. Аз ще получа. Чековете на Монти се оказаха невалидни… и за моя бизнес и за дарението за училището.
— Какво? — изграчи Сиг. — Това е невъзможно! Ами Монтана? Ами авиолинията? Наследничката на Гинес?
— Фалшификат. Всичко е фалшификат — отвърна Брус. — Освен за наследничката. Оженил се е за нея и е изсмукал всичко. Той е търсач на съкровища. Запознал се е с мама в първа класа на самолета от Флорида. Сигурно е искал да се запознае с богата вдовица.
— Мама е летяла с първа класа? — учуди се Сиг и докосна главата си с ръка. Тримата все още стояха на прага. Сиг се наведе, за да вдигне вестника, „Сънди Таймс“. Трябваше да провери дали е излязла обявата й за апартамента.
— Влезте — каза тя. — Влезте.
Брус и Шарън минаха покрай нея. Раменете на Шарън бяха увиснали. Седнаха във всекидневната.
— Добре — заговори Сиг и се почувства по-уморена от всякога. — Започнете от началото.
— Гениалната статистичка Шарън е объркала всичко. Данните й, както казват специалистите по маркетинг, са силно компрометирани. — Брус направи гримаса. — Монти няма пукнат цент. Вложил е парите на жена си в авиолинията, но тя е фалирала преди повече от десет години. Оттогава живее на кредит и непрекъснато взема заеми. Нашият Коперник, тук, е объркал всичко.
— Не съм виновна аз! — извика Шарън. — Мама го избра, не аз.
— Къде е мама? — попита Сиг и усети как стомахът и гърлото й се свиват.
— Мисля, че все още е в „Пиер“ — отвърна Брус.
Сиг изпъшка и потрепери. Каква ли щеше да е сметката от там? Беше обявила пръстена си за продажба на търг, но дори и с парите от него шансовете да запази апартамента си и да оправи живота си бяха по-малко от когато и да било. Не можеше да потисне отчаянието си.