— Пълен фалшификат! — извика тя и го запрати гневно към стъклото. — Ти, мошеник такъв! Пълен мошеник!
— Сюзън, овладей се — намеси се Филис. — Какво, според теб, правиш?
— А ти какво правиш? — попита Сигорни. — Срещна този човек преди няколко дни. Дори не го познаваш, а вече спиш с него!
— Аз съм сгодена за него, Сюзън. Освен това ти искаше да се сгодя за него. — Сви рамене. — Според мен е все едно дали съм омъжена, но Монти е старомоден. — Погледна го по начин, непознат за Сиг. Това я обърка и смути. Накара я да се почувства изолирана, дори… омерзена. Погледна Монти.
Той не беше само старомоден, а стар. Сиг не можеше да не се втренчи в купчината стара плът пред очите й, кожата му, покрита с жълти петна, космите, които стърчаха от ушите му и кошмарните бръчки по ръцете на майка й. Беше достатъчно лошо, че самата тя трябваше да прибира корема си, когато спеше с Филип Норман. Но поне не беше сбръчкана, а тялото на Филип беше гъвкаво и жилаво. Той знаеше какво удоволствие й доставя то в леглото. Защо тогава Сиг имаше чувството, че Монти дава на майка й нещо друго, нещо повече? Прогони мисълта от главата си.
— Вън! — каза му. — Остави майка ми на мира.
Монти вдигна рунтавите си вежди и поклати глава.
— Забравяш, че сме сгодени.
Сиг едва сдържаше гнева си. Ръцете й трепереха и усещаше как треперенето се изкачва нагоре и пронизва тялото й. Всичко се бе объркало. Нямаше да има никакво спасение, поне не за майка й. Пръстенът й — истинският — сега си бе отишъл завинаги, също и този на майка й. Този мошеник, този шарлатанин, бе провалил всичко. Тя щеше да загуби апартамента си, да се откаже от работата си и да завърши в някой мръсен апартамент под наем в бедняшки квартал с майка си в гостната… ако изобщо имаше гостна. Щяха да си делят наема и да свързват двата края с осигуровката на Филис. Тъкмо тя, Сиг, неомъжената дъщеря, щеше да се грижи за майка им, докато собствените й гърди увиснеха до пъпа.
— Вън! — извика тя отново, но този път беше почти през сълзи.
— Извинявай — каза Филис, — но за коя се мислиш? — Погледна Брус и Шарън. — И какво правите вие тримата тук? Това е моят живот и вие нямате никакво право да се намесвате в него.
Сиг погледна тавана. Ако имаше пистолет…
— Мамо — зае се да обяснява Брус, — този човек е лъжец. Той е мошеник. Няма пукната пара.
— Ей! — изкрещя Филис. — Не смятах да се омъжвам за него заради парите му! Монти е на седемдесет и четири и все още му става. Освен това знае какво да прави с него!
— И това го казва жена, която се бе отказала от гениталиите си — добави Монти гордо. С едната си ръка прегърна Филис, а с другата се протегна към нощното шкафче, за да си вземе пура.
— Мамо, стани от това легло! — изръмжа Сиг. Филис сви рамене и се подчини, въпреки че беше гола. Трите й деца изпищяха едновременно и ужасени се обърнаха с гръб. Сиг успя да грабне копринената дреха от пода и да я хвърли към майка си. Филис спокойно започна да се облича.
— Какъв е проблемът тук? — попита тя и приглади тъканта около надебелялата си талия. — Имал е пари. Сега няма пари. Може би пак ще има пари. Така или иначе, обещавам ви, че междувременно няма да отмъкне наследството ви. — Замълча и се усмихна иронично. — Освен това не отмъкна и добродетелта ми. — Погледна Сиг и добави: — Ако трябва да си говорим истината, ти, Сюзън, няма с какво толкова да се гордееш. Ако си мислиш, че се е опитвал да те измами, много се лъжеш! Самата ти се опита да го измамиш с всичко това.
Посочи стаята, новите дрехи, свежите цветя.
Сигорни се вторачи в Монти.
— Тя няма никакви пари. Разбираш ли? Няма пукнат цент, ако не се брои пенсията й. Няма акции. Бижутата бяха стандартни. Няма никакъв шанс да получи повече пари, освен ако не се примириш със социалната й осигуровка. Няма къща в Палм Бийч. Аз плащам този апартамент, но аз също съм фалирала.
Ето, каза го най-накрая. Сега трябваше да разберат — да научат за ипотеката, за неуспеха й, всичко останало. Но въпреки това, щеше да защити майка си.
— Избрал си погрешен кон — каза тя на Монти. — Стани, отиди си и остави майка ми на мира. Тръгна след нея заради пари, но тя няма никакви.