Выбрать главу

— Време е да се чупиш — отбеляза Брус ядосано.

— Това — отвърна Монти — е повече от ясно.

Стана от леглото, обу си панталоните преспокойно и го направи.

Осемнайсет

— Няма да се срещаш с него. Забрави.

— Какво означава това „забрави“? — попита Филис.

— Означава това, което означава — каза Сиг. — Той не те харесва. Искаше да пипне парите ти, а ти, длъжна съм да ти напомня, нямаш никакви. Майко, преди това се е оженил за богата наследничка и е отмъкнал цялото й богатство. Сега искаше да направи нещо подобно.

Беше черен понеделник и след провала с Монти, малко преди да отиде на работа, се чувстваше кошмарно.

— Не ставай смешна — сряза я Филис. — Как бих могла аз да наследя каквото и да било?

Дъщеря й дърпаше нервно дрехите си.

— Полетът в първа класа. Тоалетите — обясни Брус. Сиг го бе повикала, за да държи майка им под око, докато тя е на работа.

— Този човек е мошеник — повтори Сиг. — Може би е и крадец. Не знаеш ли, че стават и такива неща? Няма начин да го видиш пак.

Предишния ден бяха останали в „Пиер“ само колкото да приберат нещата на майка си и Сиг с учестено дишане да плати сметката с кредитната си карта. Сега се бяха оттеглили, заедно с прилепчивата госпожа Кац, в апартамента на Сиг.

— Не мога да повярвам, че се е опитал да плати училището на Джеси с чек без покритие — изскимтя Шарън. Сиг бе извикала и нея, за да пази майка им. — Толкова съм объркана! Как бих могла да покажа физиономията си в училището на дъщеря си?

— Досега нищо не те спираше — изтърси Брус. — Чековете на Барни бяха кухи като хралупи. Ами аз, Шарън? Току-що получих поръчка за нов тираж картички, а нямам пари да ги отпечатам. Можех да се споразумея с Бърнард, но Монти ми предложи заем без лихва. Непростимо е, че проявих такава глупост. В моя бизнес това е най-важният сезон. Истина е, че действах само на хартия, но поне беше истинска. А сега изпратих на доставчиците си фалшиви чекове. Как ще им го обясня? Видях на косъм, но Монти развали и това. Ще ми се да удуша този шотландски кучи син.

— Така ли трябва да говориш пред майка си? — попита Филис и скръсти ръце. Замълча и се замисли. — Той ме харесваше. Сигурна съм. И не ме интересува дали има пари.

В другия край на стаята нещо прошумоля. Госпожа Кац, седнала прилично изправена на ръба на стола, стискаше чантата си с две ръце. Какво й става? — зачуди се Сиг. Госпожа Кац заклати глава, сякаш имаше нервни тикове или искаше да й се обърне внимание. Сиг реши, че вероятно и двете. Пое дъх. Или от раздразнение, или за да се успокои.

— Въпросът не е в това, мамо. Той явно е социопат. Знам го. Ходила съм с десетина такива. Никой нормален мъж не хвърля чекове по този начин. Освен когато е наясно, че нямат никакво покритие. Забрави за Монти — помоли я Сиг отчаяно. — Край на глупостите с Монтеги.

— Коя си ти? Някоя скапана Капулети? — попита Филис.

Сиг отново пое въздух.

— Мамо, искаме да се омъжиш за богат човек. Ако не го направиш, двамата ще живеете в Бронкс на помощи за храна — предупреди я Сиг. — Така или иначе, Монти смяташе, че си богата. Той стана от леглото ти и си отиде. Напусна те, защото разбра, че си бедна. Няма да имаш пари дори за билет за метрото, за да ни идваш на гости.

Филис поклати глава.

— Знаеш ли какво не ти е наред, Сюзън? Твърде отговорна си. Какво те засяга всичко това? Хубаво, ще живея в Бронкс. Аз съм оттам. Ти не си ми майка.

— Мамо, не искам да наранявам чувствата ти, но Монти искаше да те използва.

— Да ме използва? Мен? Та той не можа даже да ме бие на канаста.

— Или не е искал. Точно така действат използвачите — поясни Сиг.

— Добре, аз пък нямам намерение да се занимавам с никакви други дъртаци — заяви Филис. — Във Флорида беше пълно с такива. Затова се махнах оттам.

За момент Филис замълча. Сиг се зачуди дали устните на майка й треперят наистина или само така й се е сторило. Сложи ръка на рамото на Филис и сниши глас:

— Съжалявам, мамо. Заслужаваш нещо по-добро. Наистина.

Филис я погледна.

— Ти също, Сюзън. — Поклати глава и седна на един стол. — Е, а сега какво?

Сиг седна на канапето до Шарън и отново вниманието й бе привлечено от госпожа Кац, която държеше чантата си за дръжките и я въртеше на 180 градуса. Сиг излезе от транса си.

— Сега следва фалит. За мен. Предполагам, че ще се наложи да се махна от Уолстрийт. Ще трябва да си намеря друга работа, което е ужасно лесно за жена на моята възраст и на моето ниво. — Изсумтя. — Оставам на улицата, това е.