— Стига, Сиг — сви рамене Брус. — Винаги си била черногледа. Това последното го скрои, за да издоиш Монти, нали? Аз съм този, който ще си загуби бизнеса, а нямам нищо друго, дори колкото мама.
Сиг се вторачи в него. Много е лесно, помисли си тя с горчивина, близките ти да си мислят, че можеш да направиш всичко, че можеш да платиш за всичко и че владееш положението напълно.
— Съжалявам, че те разочаровам, Брус, но не се преструвам на бедна. Това не са празни приказки. Аз съм фалирала. Вече нямам никакви акции. През последните две години непрекъснато продавам. И губя. Някога чувал ли си какво значи падане на цените, господин предприемач? Господин икономическо чудо? — Стрелна Шарън с очи и добави: — Дори Барни знае какво е това.
— Ще трябва да махнем децата от частното училище — каза Шарън скръбно. — Обясниха ни, че не могат да ходят там, ако не платим след Коледната ваканция.
— Страхотно. Значи всички потъваме — отбеляза Сиг. — Аз съм старши брокер, който не носи печалба. Всичките ми клиенти, адвокати, търговци и собственици на недвижими имоти ме изоставиха. Те също губят. Не получавам комисионни. Още колко време, смятате, че ще ме оставят в онзи голям кабинет? Предупредиха ме два пъти, така че времето наближава. Но няма да се върна на стоковата борса. — Сиг поклати глава. — Предпочитам да стана келнерка.
— Сериозно ли, Сиг? — попита Шарън с недоверие. — Ще те уволнят ли? Като Барни? Сериозно ли говориш?
Сиг, с напиращи в гърлото й сълзи на унижение, само махна с ръка и кимна. Сестра й я докосна със съчувствие.
— О, Боже! — възкликна Шарън и се разплака. — Ще загубиш апартамента? Джеси и Травис ще го понесат толкова тежко!
— Да. На самата Сиг също може да й се стори неприятно — добави Брус. — Същата стара Шарън. — Отиде при Сиг и улови ръката й. — Защо не ми каза?
Тя сви рамене.
— Каква полза щеше да има? Не би могъл да ми помогнеш.
Брус стисна ръката й, вгледа се в нея и кимна.
— Значи сега и дума не може да става за малък безлихвен заем? — попита я.
— Вечно с шегите — намеси се Филис. Стана. — Сиг, имам малко пари. Ако смяташ, че ще стигнат…
Сиг поклати глава.
— Мамо, за ипотеката дължа по три хиляди и осемстотин долара на месец. Издръжката ми е две хиляди и двеста и не съм плащала нито едното, нито другото от близо девет месеца. — Замълча, за да осъзнаят цифрите. — Сега този апартамент е собственост на банката. Вероятно ще ме изхвърлят още следващия месец.
— Наистина ли ще загубиш апартамента? — попита Брус.
— Да. Ако някой не го купи веднага, така че да получа вноските си досега обратно. — Въздъхна. — Чаках твърде дълго. Пуснах обява във вестника. Обадих се и на няколко брокери на недвижими имоти. Обадиха ми се двама-трима души, но нищо сериозно. — В очите й се появиха сълзи. — Днес следобед очаквам един от брокерите с потенциален клиент. Може и да стане нещо. Иначе съм загубена.
Седна, изтощена.
— Ако успея да го продам бързо, когато платя първата и втората ипотека, когато платя каквото дължа за издръжката и приспадна комисионната на брокера, може и да ми останат достатъчно пари, за да наема едностаен апартамент в някое гето. — Сиг бе отчаяна, че трябва да се раздели с дома си. За какво бе блъскала толкова цял живот? Какво друго притежаваше? Какво щеше да й остане сега срещу усилията? — Нещо стана с тази страна — въздъхна тя. — Вече никой няма пари.
— Аз имам — отговори Силвия Кац. — Имам много. Искаш ли малко?
Двете сестри и Брус я изгледаха нетърпеливо, а Филис си направи труда да отиде до приятелката си и да я потупа по рамото.
— Благодаря ти, Силвия, но тук не става дума за дребни суми. Сиг има нужда от близо сто хиляди долара.
— Имам толкова — отговори госпожа Кац спокойно. — Имам повече.
Филис погледна към тавана и пак я потупа по рамото, макар че всъщност й се искаше да я удуши. Животът на дъщеря й бе рухнал — без съпруг, без деца, без пари, без работа, без дом. В добавка най-добрата й приятелка се бе побъркала.
— Стига, стига, Силвия — каза Филис пренебрежително.
— Тук са. В чантата — настоя госпожа Кац и най-накрая отвори огромното чудовище.
Филис, застанала до нея, нямаше как да не види, че огромната чанта наистина бе натъпкана с пачки съвсем нови банкноти, обвити в кафяви ленти, на които пишеше „10 000 долара“. Стори й се, че има десетки.