— О, Боже! — успя само да възкликне.
Брус също надникна в чантата и издаде звука, който издават евреите, преди да започнат да се молят в синагогата — нещо като въздишка, сподавен стон.
— Откъде ги взе? — попита той почти шепнешком.
— Истински ли са? — попита Шарън, след като надзърна през рамото на брат си.
— Получих ги, когато ме напусна мъжът ми — отговори госпожа Кац. — Трябваше да ми плати много. Много. Моята адвокатка, Даяна Ла Гравенезе, беше много добра. Накара го да плати. Не знаех какво да правя с тях и ги задържах при себе си. Не исках да ги харча.
Брус подсвирна.
— Кое има четири крака и гони котки? — попита той. Никой не отговори. — Госпожа Кац и адвокатката й — обясни той, но никой не се засмя.
— И през цялото време разнасяш тези пари със себе си? — попита Филис, абсолютно изумена. Даде си сметка, че ако ще да живее още седемдесет години, пак няма да опознае всички човешки странности, нито пък човешкото сърце.
— Наистина не знаех какво друго да правя с тях — призна Силвия. — Сид се грижеше за банките и другите неща. Преди да ме напусне само той плащаше сметките за ток и телефон. През живота си не съм имала чекова книжка. Все едно… какво да направя с тези пари? Досега не съм писала чек. Непрекъснато чета как банките и брокерите мамят възрастни жени. — Погледна Сиг. — Не искам да те обидя, скъпа. Не се отнася за присъстващите. — Сви рамене. — Така че ги задържах. Стори ми се най-безопасно.
— Най-безопасно!? — повиши глас Филис. — Разхождала си се из града със сто хиляди долара в чантата?
— Не. Два милиона и двеста хиляди са.
— Два милиона и двеста хиляди!? — повториха Брус и Шарън в един глас.
— Е, плюс портмонето с дребните. Парите от осигуровките и джобните държа в това. — Силвия извади сребристо мрежесто портмоне.
Филис се разсмя. След това не успя да се спре, докато от очите й не потекоха сълзи.
— А не искаше да платиш за хотел, когато дойде тук! Имала си повече от два милиона долара в чантата си и си седяла цяла нощ на летището! Шест години във Флорида ставаше в четири сутринта, за да закусиш преди пет, да обядваш преди единайсет и да вечеряш в три и половина, за да спестиш четири долара от намалението на цените! Носеше си вкъщи хлебчетата! Отмъкваше пакетчета със захар от всяко кафене, в което сме влизали! Тук, в Ню Йорк, спа на канапето в апартамента ми. И през цялото това време в чантата ти е имало повече от два милиона долара! В чантата ти!? Твоята чанта!? Луда ли си? Не си ли чувала, че има улични крадци, които отмъкват дамски чанти?
— Държа я много здраво — каза Силвия.
Филис отново се разсмя, докато не я заболя, после поклати глава.
— Обзалагам се — кимна и се почувства толкова уморена, че трябваше да седне. А сега какво? За първи път през живота си не беше в състояние да каже каквото и да било.
Сиг, която досега наблюдаваше майка си и приятелката й, се приближи до Брус и Шарън, за да надникне в чантата.
— Е, колко ти трябват, Сюзън? — попита госпожа Кац и извади пачка банкноти. Продължи да вади още и да ги реди като тухлички на масата.
— О, не бих могла да… — смотолеви Сиг. — Не знам кога ще мога да ги върна…
— Вземи ги — прекъсна я майка й и се обърна към Силвия. — Благодаря ти, Силвия. Не съм ти била приятелка заради парите, но и те няма да навредят. — Погледна Сиг. — Не си давах сметка какво е положението ти. Дойдох тук, за да бъда добра майка, а не да се държа като егоистка. Искам да помогна. Повикайте някой от другите си кандидати. Ще се срещна, с когото кажете.
Седна с достойнство, сама, в другия край на стаята.
Междувременно, като змия, която се опитва да се освободи от дресьора си, Шарън успя да откъсне очи от съдържанието на чантата.
— Ще се заема с документацията отново — обяви тя. — Първия път допуснахме грешка, но този път това няма да се случи. Ще намеря, когото трябва.
Брус я изгледа.
— Добра идея — каза той и се обърна към госпожа Кац. — Може би ще ни помогнеш да изпълним плана си. Ще ти върнем парите след това.
Сиг отиде при майка си. Спомни си колко доволна изглеждаше тя в прегръдките на Монти, въпреки че беше измамник и лъжец.
— Сериозно ли го каза, мамо? — попита я тихо.
Филис седеше с наведена глава.
— Ако смятате, че трябва да го направя, ще го направя — отговори тя.