Сиг се върна от работа изсмукана и каталясала. Майка й, госпожа Кац и всичките им вещи бяха пренесени от хотел „Пиер“ в библиотеката на апартамента й и сега помещението приличаше на нещо средно между студентско общежитие и старчески дом. Сиг хвърли един поглед на шишенцата с лекарства и чашата с изкуствените зъби на госпожа Кац, на бурканчето сушени сливи върху бюрото, както и на останалите принадлежности на двете възрастни жени и просто затвори двойната врата.
Позвъни се. Нямаше намерение да показва на никого какво става в библиотеката. Шарън бе отишла у дома, при своя все още безработен съпруг, за да продължи да издирва подходящ кандидат, а Брус я бе оставил на гарата на път за Челси. Сиг беше дежурна. Майка й и госпожа Кац лежаха в стаята за гости, а самата тя все още се занимаваше с малките подробности, които, както й бяха обяснили, биха й помогнали да продаде апартамента бързо. Бе оправила възглавничките, бе сложила цветя и бе ароматизирала въздуха. Ако знаеше как, щеше да направи кейк, така че ароматът да заплени купувача още повече. Все още беше в шок заради невероятната чанта на госпожа Кац. Тя не би могла да я спаси, но би могла да й осигури достатъчно време, за да се спаси сама. За първи път от седмици Сиг установи, че си тананика. Когато установи, че си тананика мелодийката от „Котарака Феликс“, трябваше да се усмихне.
— Когато изпадне в затруднение, той бърка в торбата с фокусите.
Отиде, за да отвори на Корнелия, брокерката от „Стърлинг и Рос“, най-голямата фирма за търговия с недвижими имоти в Ню Йорк. Знаеше, че не е хубаво да е в апартамента, когато идват да го гледат хора, но тъй като нямаше къде да складира майка си и госпожа Кац, наистина нямаше друга алтернатива. Би могла да седи в библиотеката с безразличен вид, докато някоя вещица, омъжена за торба с пари, критикува плочките в банята й. Сиг пое дълбоко дъх и отвори. Беше Корнелия — поредната дама на определена възраст, която носеше неизменните скъпи обеци и колан с жълта тока. Корнелия влезе с присвити устни.
— Е, здравей — каза тя, като едновременно с това повдигна вежди, огледа се и запали лампата в антрето. — Поддържала си го добре. Ще се продаде бързо.
По дяволите, изруга мислено Сиг. Забравила бе да запали лампите, което беше първият трик на брокерите. Другите стаи обаче наистина бяха светли — само в антрето нямаше прозорци.
Погледна над рамото на Корнелия и се стресна.
— Пол Кушинг! — възкликна Сиг и му протегна ръка. За момент се почувства объркана, както винаги, когато срещнеше познат в необичайна обстановка, например медицинската сестра на гинеколога си в магазин за облекла. Напълно бе забравила за обещанието му да я посети и за нещата, които не можеше да й каже по телефона.
— Моментът неподходящ ли е? — попита той.
— Не. Всичко е наред. Мисля да взема друг апартамент, а това е брокерката, която дойде да го види.
Сиг се опита да не се изчерви. Колко неловко… Пол Кушинг да се появи заедно с Корнелия и да разбере, че продава апартамента си. Сиг познаваше Корнелия достатъчно добре, за да е наясно, че за да продаде имота, тя непременно би казала на потенциалния купувач, дори и да е непознат, ако собственикът има финансови затруднения.
Кушинг топло й се усмихна.
— Толкова се радвам, че те виждам, Сигорни. Нямах представа, че продаваш апартамента си. — Огледа се. — Повечето от тези нюйоркски апартаменти изглеждат студени. Ти обаче си успяла да превърнеш своя в истински дом. — Погледна я в очите. Неговите бяха много сини. — Защо не ни го покажеш? Когато бях тук на рождения ден на майка ти, не успях да го разгледам добре.
Корнелия се усмихна лъчезарно. За Сиг бе ясно, че тази жена няма намерение да пропусне възможността, която е съзряла тук.
— Ами… да започнем с двата шкафа в антрето…
— О, не се безпокойте — прекъсна я Пол Кушинг учтиво, но твърдо, а Корнелия се сепна. — Сиг знае какво харесвам. Тя ще ми покаже апартамента. — После, за да извади жилото, се усмихна на Корнелия. Усмивката му, помисли си Сиг, бе опустошителна за човек на неговата възраст. Корнелия се окопити и дори клепачите й запърхаха. Значи ето какво било, помисли си Сиг, когато Пол Кушинг я улови за лакътя и се остави да го въведе във всекидневната.
— Знам, че си идвала тук, Корнелия, но не мисля, че си обърнала внимание на гледката. — Сиг ги заведе до прозореца и дръпна скъпите завеси, за да открие изгледа, който обичаше. — Оттук се виждат три моста. Нощем се виждат най-добре, а паркът е най-красив през деня.
Вдигна очи — Кушинг беше висок — и установи, че той не се интересува от гледката.