— Как е майка ти, Сиг? — попита Пол. — Искам да й кажа нещо.
— О, много е добре — отговори Сиг весело. Може би, помисли си, в края на краищата ще се ожени за мама. — Всъщност, тя е тук. Омръзна й в хотела. Сега си почива.
Опита се да си представи как изглежда майка й, без трите часа подготовка с Брус и реши, че е по-добре да не ги среща с Пол. Поне не веднага. Щеше да му покаже стаята за гости по-късно — при друго посещение. Трябваше да направи така, че да има друго посещение. Не беше ли това нещо повече от съвпадение? Някакъв подарък за празника? Погледна към Пол. Той бе доста по-хубав от Монти и Сиг знаеше, че не е мошеник… Колко милиона бе казала Шарън, че притежава? Може би, в края на краищата, нямаше да се наложи сестра й да продължава търсенето. Може би човекът, който им трябваше, вече бе тук?
— А какво искаш да кажеш на майка ми? — попита Сиг.
— Поинтересувах се за Монти Дънлийд. Нали ти казах, че мога да го проуча? Не обичам да говоря лоши неща за хората, но е възможно той да не е това, за което се представя. — Направи пауза. — Казвам го, за да предпазя теб и майка ти. Както предпазвам Уенди.
— Много мило от твоя страна. Оценявам го — отвърна Сиг. Едва ли би могъл да избере по-подходящ момент. Не знаеше и половината история.
— Не искам майка ти да пострада.
Сиг му се усмихна.
— Ела в гостната — каза му тя.
Деветнайсет
— „Залата на дъгата“? По Коледа? Тълпата ще е ужасна. Никой не ходи там — каза Сигорни на майка си.
— Как може да има тълпа, след като никой не ходи? — попита Филис.
— Никой, който е някой — обясни Сиг.
— Е, ние ще отидем. Ще вечеряме. Четиримата — обърна се Филис към дъщеря си. Сиг сви рамене. — Слушай, не си длъжна да ходиш, ако не искаш — продължи майка й. — Аз самата не искам да ходя.
Сиг присви очи.
— Не. Ти ще отидеш. Ще отидеш и ще ти хареса. След като можа да харесаш Монти, ще заобичаш Пол Кушинг.
— Няма. Не е моя тип. Той е по-…
— По- какво? По-изискан? По-богат? По-искрен? Със сигурност е по-привлекателен. Той е много, много привлекателен.
— Така ли мислиш? — попита Филис и присви очи. — А ти какво ще кажеш, Силвия?
Силвия, седнала както винаги на креслото, сви рамене.
— Предпочитам Монти — каза тя замечтано. — Но може би е така, защото той игра канаста с мен.
Сиг поклати глава. Беше заобиколена от сенилна деменция. Е, предполагаше, че нещата биха могли да са още по-лоши. Силвия Кац би могла да й е майка.
Сега-засега Сиг — големият брокер от Уолстрийт — не бе успяла да убеди Силвия Кац да вложи парите си в банка, да не говорим за купуване и на най-сигурните акции и облигации. Госпожа Кац — просто и ясно — не желаеше и да чуе подобно нещо. Сиг се бе отказала да й обяснява какво е лихва и какво е интерес. Госпожа Кац не се интересуваше от такива неща.
— Знам какво е интерес — бе казала тя. — Когато имаш пари, всички се интересуват от теб.
Единственото, което искаше Силвия Кац, бе да държи парите си в ръце и никога нямаше да ги похарчи, дори и за да запази честта си на канаста с разсъбличане.
— Не се ядосвай, Сюзън — каза госпожа Кац сега. — Господин Кушинг е много мил, но аз съм като майка ти. Освен за секса. Предпочитам Монти.
— Монти Дънлийд е мошеник — напомни Сиг напълно изтощена.
— Играеше канаста добре — отвърна госпожа Кац с носталгия, после се окопити и погледна Сиг в очите. — Не се опита да направи каквото и да било. Поне не с мен — увери я. — Беше приятелска игра.
Сиг погледна отчаяно тавана. Боклуците от стаята им бяха изпълзели във всекидневната и сега заплашваха да залеят даже антрето. Безформената жилетка на госпожа Кац висеше на дръжката на вратата. Нечии очила, чиято дръжка бе закрепена на мястото си с изкривена карфица, се търкаляха на табуретката, ментовите бонбони, които госпожа Кац смучеше непрекъснато, бяха на масичката пред канапето. На другата масичка имаше не по-малка колекция — бонбоните на Филис, рекламирани като „Любопитно силен ментов вкус“, бяха разпилени по плота около кутийката. Имаше и купчина монети по четвърт долар, които госпожа Кац събираше, макар че уличните телефони вече не работеха с тях; някакви рекламни купони, изрязани от вестник или списание, остатък от молив, полурешена кръстословица, още два чифта очила — с ластик за закрепване на врата и без.
Сиг си помисли, че би могла да полудее, но с малко късмет Пол Кушинг щеше да измъкне мама от ръцете й, а госпожа Кац щеше да бъде отбита и да се настани в свой собствен дом или поне да отиде при Филис.