Странно е, каза си. Чувствам се по-добре с Пол, отколкото с този, с когото съм излязла. Все пак тя бе с Филип само формално, ако изобщо беше с него.
— Трябва да се връщаме на масата — каза тя неохотно, когато оркестърът засвири следващата мелодия. — Беше чудесно.
Пол й се усмихна, улови я за лакътя и я поведе към масата. Беше й приятно да я направлява между танцуващите двойки, докато стигнат до масата. Хубавото обаче се изпари в този момент. Сиг вдигна очи и видя, че майка й танцува с Монти в другия край на дансинга.
— О, Боже! — възкликна тя, пусна ръката на Пол и се отдръпна.
— Какво има?
Сиг не можа да обясни. Само посочи. Той проследи погледа й и повдигна вежди.
— Майка ти? Добре ли е?
Сиг поклати глава. После се почувства много, много ядосана. Какво ставаше? Бяха я излъгали. Разбира се, това не бе никакво съвпадение!
— Откъде е разбрал, че ще идваме тук? — попита тя Пол.
— Нямам представа — призна той.
Сиг не знаеше дали да му вярва или не. Беше изпълнена с бясна енергия. Бяха я излъгали и го знаеше. Пол Кушинг, най-вероятно, бе танцувал с нея, само за да отвлече вниманието й. Сигурно заговорничеше с майка й, заедно с другите й приятели.
— Ти избра това място — погледна го тя с укор.
— Аз? Не го избрах аз. Мислех, че е заради теб. Защо ми е да идвам тук?
— За да стане това — каза тя и посочи с ръка. — В противен случай излиза, че обичаш танцьорки и да се движиш сред хора със зле направени прически. Не знам. Знам само, че според госпожа Кац, ти си запазил масата. Монти ли те накара?
— Госпожа Кац ми каза, че майка ти е искала да дойде. — Замълча за миг. — Чакай малко. — Когато се съсредоточеше, лицето на Пол ставаше старческо. — Всъщност, каза ми, че ти си искала да дойдем тук. — Усмихна се. — Честно казано, това ме изненада. След това започнах да се надявам, че е заради танците. Танцуваш отлично, Сиг.
Тя нямаше време за повече приказки. Трябваше да разбере какво, по дяволите, ставаше с майка й. Прекоси дансинга и стигна до нея й Монти. Току-що бяха изпълнили някаква сложна на вид фигура. Монти вдигна очи.
— О, здрасти — усмихна се той, сякаш старото му вечерно сако и майка й в обятията му бяха най-естественото нещо под слънцето.
— Какво мислите, че правите? — попита Сиг, вбесена. Последния път, когато ги бе видяла заедно, бяха в леглото, голи. Поради някаква причина сега, на публично място и напълно облечени, сцената изглеждаше не по-малко интимна. Монти Дънлийд, без да пуска майка й, спря и погледна Сиг.
— Тази вечер изглеждаш много елегантна — отбеляза той.
— Престани с лъжите, Монти. Няма да се хвана. И пусни майка ми. — Сиг погледна Филис и добави вдървено: — Време е да тръгваме.
— Но ние едва дойдохме! — проскимтя тя.
Аха, каза си Сиг, ето откъде Шарън е взела скимтенето.
Мелодията скоро щеше да свърши. Монти придърпа Филис към себе си и двамата се вгледаха в очите си. Стояха прекалено близо един до друг.
— Извинете ме — обади се Сиг, — отнемам ви дамата. — Потупа Монти по рамото.
— Няма да си тръгна — заяви Филис.
Сиг се вгледа в майка си.
— Обеща да не правиш това — припомни й.
Филис сви рамене.
— Не съм направила нищо.
— Струва ми се, подходящият израз в случая е „живеем в свободна страна“ — каза Монти на Сиг.
— Само за хората, които не си плащат данъците — сряза го Сиг.
Тя протегна ръка и улови майка си за лакътя.
— Кой ти помогна? Трябва да се засрамиш от себе си! Какво, да не би да си водила тайни телефонни разговори?
— Не. Силвия се обаждаше — обясни Филис.
— Страхотно. Превърнала си госпожа Кац в дойката от „Ромео и Жулиета“. Сега тя ли ви е посредник? — Сиг застана между двамата и погледна Монти храбро. — Стой настрана от майка ми. Не искам да те виждам и да чувам за теб повече. Не искам да разговаряш с мен, майка ми или госпожа Кац. Ти си използвач, търсач на чужди богатства, отровен скорпион и нещо по-лошо от трите, взети заедно. Ако имаш някакви въпроси във връзка с личността си, можеш да ми ги зададеш на служебния телефон.
Около тях се събра тълпа. Пол Кушинг стоеше встрани, както и безполезният Филип, но на Сиг й бе все едно. Тя улови майка си за ръката и я поведе към асансьора.
Вътре, докато се спуснат от шейсет и шестия етаж, високоговорителят свиреше „Малкият барабанчик“.