— Ще излизаш ли тази вечер? — попита Сиг с надежда.
— Възможно е. Бърнард ще намине.
— Бърнард? Бърнард Кринц? — попита Сиг.
— Да. Ще поговорим за инвестициите ми.
— Инвестиции? — учуди се Сиг. — Какво имаш предвид? Нали влагаш пари единствено в чантата си?
— О, не. Бърнард ми се обажда почти всеки ден. Разказва ми пазарните си позиции. Харесват ми неговите офции и дибиденти.
— Опции и дивиденти — поправи я Сиг.
Сега пък какво се готвеше? Нима и Кринц замисляше някаква измама? Не. Той беше почтен, световноизвестен архитект. Така или иначе, ако някой трябваше да инвестира парите на госпожа Кац, Сиг щеше да се удави в кисело мляко, но да не допусне някой друг да се заеме със задачата. Тъкмо се канеше да проучи въпроса по-добре, когато на вратата се позвъни. Провери грима си в огледалото в антрето и се забави само за миг, колкото да освежи устните си с червилото, което държеше в едно чекмедже там.
Отвори. Беше Пол Кушинг. По раменете на синьото му кашмирено палто, като допълнение към побелялата коса по слепоочията, имаше снежинки. Въпреки възрастта си, той все още беше много хубав мъж. Погледна я и отбеляза:
— О, черното също ти отива много. — Сякаш си спомняше комплимента от онази вечер в „Залата на дъгата“. Помогна му да си съблече палтото и в този момент я обзе почти непреодолимо желание да махне снега от косата му. Вдигна ръка, за да го направи, но я отдръпна навреме. Какво правя!?
— Лепкав ли е снегът? — успя да попита.
Той се обърна към нея и й се усмихна, кимна и погледна надолу, към краката й.
— Може би ти трябват по-практични ботуши от тези. — Усмихна й се малко на една страна, както правеше, когато искаше да подразни някого. — Макар че ти стоят много добре и би било жалко да ги махнеш.
Сиг погледна надолу и усети, че наистина се изчервява. Може би майка й пък беше права — може би наистина имаше нужда от баща, дори и на тази възраст, който да я забелязва и да я одобрява. Комплиментът на Пол я накара да се почувства като засрамено момиче, което кърши пръсти зад гърба си. Застави се спокойно да закачи палтото му на закачалката. След това забеляза, че носи неголям, светлосин плик — любимият й цвят, цветът на тавана в кухнята й, цветът на „Тифани“. Сърцето й затуптя по-бързо. Нима беше донесъл пръстен за мама? Готов ли бе да й направи предложение? Странно, но облекчението й бе примесено с още нещо. Какво беше то? Съжаление? Разочарование? Завист?
Боже, май наистина полудяваше. Сигурно заради празниците. Блудкавата музика, филмите на Капра по телевизията… Радваше се, че няма да се вижда с Филип, но трябваше да започне да се среща с някого, преди комплексът й на Електра да я овладее изцяло. Ако имаше как, би започнала отново сеансите с доктор Лефер — стария й психоаналитик.
— Майка ми не е съвсем готова — каза тя. — Ела във всекидневната.
Пол се усмихна.
— Тук ли е дуенята?
— Госпожа Кац ли? — Сиг също се усмихна. — Боя се, че да.
Влязоха във всекидневната и Пол, за нейно разочарование, не седна на канапето, а на едно от креслата. Сиг се канеше да седне на канапето, когато на вратата се позвъни.
Този път бяха Брус и Тод, придружени от Бърнард Кринц.
— Весели празници — поздрави Брус. Тримата бяха покрити със сняг — времето се вкисваше. Както и Тод. Изглеждаше съвършено съсипан. Какво ставаше с Брус? Нима щеше да тръгне с дъртака само заради парите му? По гърба й пробягаха тръпки. Как би го понесъл Тод?
Така или иначе, настроението им беше празнично. На консервативния ревер на Бърнард бе закачена клонка от бръшлян, Тод беше с червено-зелен пуловер, а Брус носеше шала, който Сиг му бе подарила за Ханука и държеше в ръце няколко опаковани кутии.
— Весела Коледа — каза той и целуна Сиг по бузата, а тя усети студа от улицата, който все още го обвиваше.
— Брус, не трябваше.
— Трябваше и го направих — отвърна той. — Поръчките заваляха като порой. Това е най-хубавата ми Коледа на всички времена. В края на краищата, обратният Дядо Коледа дойде и при мен. След като ми платят, ще се оправя с всичките си дългове. А Бърнард ми отпусна заем, докато се закрепя.
Бърнард Кринц се усмихна. Погледна Сиг и брат й и каза:
— Черното отива и на двама ви.
Сиг опита да се усмихне на старата мазна жаба, не успя и въведе тримата във всекидневната. Бърнард отиде направо при госпожа Кац и седна до нея на канапенцето за двама, а Брус и Тод се ръкуваха с Пол Кушинг.