— Весела Коледа на всички и на всички приятна вечер! — пропя Брус и подаде единия от пакетите на Пол. След това връчи друг на госпожа Кац — най-големия, после на Тод и последния на Сиг. — В джоба си имам нещо за мама — добави той гордо и се стовари върху канапето, като разбърка внимателно подредените възглавнички на сестра си. Ухили се, видимо много доволен от себе си.
— Може ли да ги отворим сега? — попита госпожа Кац.
— Защо не? — отвърна Брус. — Евреите винаги отварят подаръците си за Коледа по-рано.
Госпожа Кац весело махна хартията, отвори лъскавия капак и надникна в кутията.
— О, мили Боже! — възкликна тя и извади красива кожена чанта.
— Стори ми се, че може да ти хареса — усмихна й се Брус. — По размери поне е каквато трябва. И най-вече, закопчалката й работи.
— О, мили Боже! — повтори госпожа Кац. — Онемях!
— Много хубаво — промърмори Брус. Междувременно пакета си отвори и Бърнард Кринц, като внимателно запази опаковката и панделката. Извади огромен албум.
— О, Брус, не трябваше — каза той.
— Трябваше и го направих — отвърна Брус и се обърна към Сиг и Пол: — Това са сградите, спечелили наградите на Международната асоциация на архитектите. Снимал ги е Тод. Три от сградите са на Бърнард.
Брус се усмихна на Пол.
— А ти? — попита го.
Пол погледна Сиг.
— Първо дамите.
Сиг взе малкото си пакетче и скъса хартията. Освен апартамента и работата, която й носеше някакви пари, не беше в състояние да измисли от какво друго има нужда, освен, може би…
Вдигна очи.
— Нямам представа какво е — каза на брат си. Отвори кутийката и видя изумрудения си пръстен, поставен върху подложка от бял памук. — О, Брус! — възкликна тя. — О, Брус! — Очите й се напълниха със сълзи. — Как го взе? Не трябваше да го правиш!
— Трябваше и го направих — заяви Брус за трети път, но сега не толкова весело. — Не ме разбирай погрешно. Не го купих на търга. Просто не позволих на „Сотби“ да го обяви. Наложи се да фалшифицирам подписа ти, но… все едно, за теб имам и чек, за сумата, която би ти донесла продажбата. Без комисионни. Поне така си мисля. Считай го за заем.
— О, Брус! — въздъхна Сиг и изтича да целуне брат си.
— Достатъчно — каза той и стана. — Ще видя къде се бави мама. Вероятно трябва да й помогна с грима.
— Е, почакай малко — спря го Пол Кушинг и отвори синия плик, който бе донесъл. — И аз имам нещо за вас. — Даде на Брус и госпожа Кац по един пакет. — Не знаех, че ще си тук — каза на Бърнард със съжаление. — Все пак, успях да накарам борда на „Уедъръл“ да приеме предложението ти за новата главна квартира.
— Това е чудесен подарък, наистина — възкликна Бърнард.
Пол се обърна към Сиг, извади малка кутийка и й я подаде. Сиг му се усмихна. Беше толкова мил, толкова щедър!
— Това е за майка ти — обясни той и Сиг почувства как в гърдите й се надига разочарование. Сигурно беше годежен пръстен. Добре, а защо се чувстваше зле? Нали тъкмо това искаше?
Сиг подаде пакета на Брус.
— Защо не отидеш при нея? — попита Сиг и добави съвсем тихо: — И можеш да я накараш да побърза.
— Разбира се — кимна Брус. — Пол, отвори подаръка си, а аз ще доведа мама, за да получи своя.
Пол отвори пакета, който му бе дал Брус и извади отвътре шал със сребрист кант. Беше красив. Когато го сложи на врата си, хубавото му лице и бялата коса се откроиха още по-добре.
Докато му се възхищаваше, Сиг видя, че брат й излиза от спалнята и отива в кухнята. С периферното си зрение го зърна как излиза от кухнята и влиза в банята. После, миг по-късно, го видя да влиза в библиотеката. Сиг стана и отиде да види какво става. Срещна Брус в антрето.
— Какво има? — попита тя. — Какво правиш?
— Търся мама.
— Как така я търсиш? Тя е в стаята ми.
— Не, не е. Изобщо не е в апартамента.
— Това е невъзможно, Брус. Бях тук цял ден. Тя не е излизала.
— Е, тогава, многознайке, намери си я сама.
Сиг се обърна и тръгна към спалнята. Когато мина през всекидневната, госпожа Кац я попита:
— Да не си загубила нещо, скъпа?
Сиг не й отговори и продължи. Влезе в спалнята. Нищо. Провери в стаята с дрехите и влезе в банята. Нищо. Когато се обърна, за да излезе, видя лист, залепен на огледалото на тоалетката. Взе го — беше изписан с почерка на майка й.