— Да, интересувах се от теб. Интересувам се и сега. Винаги ще се интересувам от теб. Всички, освен теб, го разбраха. И така, сега основният въпрос е, можеш ли ти да проявиш интерес към дъртак като мен?
Сиг пак се изчерви. Знаеше ли Пол за операция „Търсене на дъртак“? Погледна я. Очите му бяха много сериозни и много сини, косата му бе бяла като сняг. Мекият велур на сакото му — беше много мек — докосваше скулата й приятно. Тя се сгуши в рамото му и остана така, докато той не вдигна лицето й. Целуна я пак, този път дълго, бавно.
Напълно стъписана, Сиг откри, че не само й харесва, а и че самата тя го целува. Дълбоко. Най-накрая, за нейно съжаление, Пол се отдръпна.
— Сигорни, идвах тук заради теб. Откакто се запознахме. Онази вечер бях в „Пиер“ с Уенди, но се надявах да те срещна. Не че не харесвам майка ги. Честно. Харесвам я. Тя много прилича на теб. Умна, пряма, никакви глупости, истинско предизвикателство… но това тук е по-силно от мен, Сиг.
— Кое? — Имаше чувството, че се разтапя, че сънува.
— Това, че искам да те обичам. Първия път, когато те видях на онази маса, на благотворителния бал, се възхитих от откритостта на лицето ти. Стори ми се умна, весела, смела. Изражението ти казваше: „Ей, ако успееш да ме грабнеш, значи си истински мъж“. Рядко виждам подобни неща. Умението ти да се забавляваш, да се радваш. — Стана сериозен. — Понесох големи загуби, Сиг. Животът не е почтен, нито пък продължава достатъчно дълго. Аз съм тук заради радостта, Сиг. Не всеки е способен да се радва. Майка ти е способна. Ти също.
— Радост? — попита Сиг, но лицето й бе станало спокойно. Похвалата му сякаш я бе променила. Нещо се бе случило, нещо повече от целувката.
— Луд съм по майка ти, Сиг, ще ти помогна да я откриеш. Но обичам теб, независимо колко е дълга полата ти. — Сиг установи, че не може да диша. — Аз съм старомоден. Стар и старомоден. Всичките ми части обаче все още функционират. Не ми остава много време, така че съм нетърпелив. И не спя с жени безразборно. Е, не си длъжна да вземеш решение веднага, но все пак… мислиш ли, че би могла да се омъжиш за мен, Сиг?
Наистина я обзе радост.
— Не знам… — отговори тя. — Искам да кажа… — Замълча. — Да, струва ми се… Но най-напред трябва да направиш нещо за мен.
— Каквото кажеш. Да убия дракон? Да убия Монти Дънлийд? Да организирам преврат?
— Не, нищо такова. Най-напред искам да ме целунеш пак, няколко пъти.
Пол пусна опустошителната си усмивка.
— С удоволствие. Ако го направя както трябва, ще е удоволствие и за теб. Нещо друго?
Сиг престана да се усмихва.
— Помогни ми да намеря майка ми. Това ще е подаръкът ми за Коледа.
Двайсет и едно
Филис се протегна и отвори очи. Едно от неудобствата на напредналата възраст бе, че човек спи леко. Сега обаче и в това бе открила някакво преимущество — всеки път, когато тя или Монти се събудеха посред нощ, другият също се събуждаше и двамата можеха да се прегръщат и да променят положението си едновременно. Филис се усмихна. Нощта беше чудесна. Не беше първа младост, но все пак се гордееше със себе си.
Монти не беше красива гледка и коремът му висеше почти колкото гърдите й, но пък беше много романтичен. Още откакто се срещнаха на летището бе уловил ръката й и оттогава не я бе пускал. През целия полет до Кайманските острови и после в таксито до хотела я държеше.
— Няма да рискувам да те загубя пак — бе й казал. — Не мога да намеря втора като теб.
Филис не бе възразила.
Кайманските острови, макар и тропически и разположени на Гълфстрийм, в никакъв случай не бяха Флорида. Нямаше нищо общо помежду им. Филис веднага си помисли, че това е място, което би могла да хареса. Плажовете представляваха огромни, загладени от вятъра бели пясъчни площи и десетки поклащащи се палми. Тук нямаше крайбрежни алеи за разходка и макар че имаше немалко възрастни хора, имаше и множество млади — всички те изглеждаха някак си по-живи и активни от парада, който се точеше по крайбрежната алея във Флорида сутрин. Младите и старите играеха заедно тенис на осветените с електричество кортове, караха велосипеди, играеха голф. Децата биха харесали това място.
Когато стигнаха до хотела — великолепна бяла сграда, чиито балкони бяха украсени с цветя — Филис се впечатли. Това тук не беше Дания, Флорида. И нямаше френски канадци.
— Харесва ли ти? — бе я попитал Монти.
— Много е хубаво — отвърна тя. — Стая ли имаме или апартамент?