Искаше да го подразни. Сега, след като бе живяла известно време в „Пиер“, знаеше каква е разликата между двете. Макар че Монти й бе разказал доста неща за финансовото си положение по време на полета — за непочтените средства, с които конкурентите му са го извадили от бизнеса и са го дискредитирали, за това, че не е толкова богат, колкото е бил някога, но и не е толкова беден, колкото си е помислила в началото — беше й все едно. Искаше да види не колко има, а как харчи.
— Можеш да вземеш, която стая си пожелаеш — вдигна рамене Монти. — Хотелът е мой.
Филис се засмя. След това разбра, че този път той не се шегува.
— Винаги съм смятала, че в живота има нужда от малко украшения — каза тя. — Струва ми се, че започвам да променям мнението си.
Това не беше единствената изненада. Видя ритуалния еврейски свещник за Ханука, както и коледно дръвче, а в самия хотел я очакваха истинският годежен пръстен с огромен сапфир и огърлица. Вечеряха на свещи, на терасата над басейна и океана, после си легнаха.
Филис се изненада, че може да изпитва такава силна страст. Сутринта се усмихна отново, когато дръпна завивката към раменете си. Бе минало толкова много, време, че бе забравила. Не беше като карането на колело. Освен това, трябваше да признае, че Айра никога не се бе проявявал като… артист. Когато нещата опираха до леглото, Айра беше като месо с картофи. А Монти! Монти бе като черен хайвер и праскови! Филис беше горда от себе си. И старото куче можеше да се научи на нови трикове — Монти вече бе успял да научи нея на няколко неща.
След това беше нежността. Айра заспиваше веднага, а Монти… сякаш прегръдките му доставяха удоволствие. Обърна се към него, за да го погледне. Е, нямаше нищо за гледане. Айра беше хубав мъж. Монти не беше, а това, че спеше с леко отворена уста, изобщо не подобряваше положението. А как хъркаше! Да, но той твърдеше, че и тя хъркала.
Монти спеше, но Филис имаше нужда от компанията му. Сръга го в хълбока. В края на краищата, колко време им оставаше? Връзката им не можеше да продължи четирийсет години и мисълта я изпълваше със сладко-горчиви чувства. Всеки миг трябваше да бъде изживян, използван, запомнен.
— Монти — прошепна. — Събуди се.
Той не отвори очи, но се усмихна.
— Значи не е било сън. Ти си тук, любов моя.
Без да отваря очи, Монти протегна ръце и я притегли към себе си.
Сиг се протегна и отвори очи. За миг се изплаши. Ами ако не беше истина? Ако обърнеше глава и откриеше, че Пол не е там? Бе преживяла много — злополучни връзки, трудната борба към върха на фирмата, почти пълния фалит на брат й, смъртта на баща им, проблемите на сестра й… всичко — но бе оцеляла. Сега обаче, след миналата нощ, след нежностите и страстта, не смяташе, че би оживяла, ако откриеше, че Пол не е до нея. Ако се окажеше, че всичко е било сън или пък че Пол не смята да остане с нея, сърцето й наистина щеше да се скъса. Защото, независимо от възрастта му, независимо от недостатъците и на двамата, никога досега не бе преживявала нощ като тази.
Сиг откри, че възрастните мъже имат някои преимущества. Не бързаха, знаеха какво да правят, бяха наясно какво иска една жена. Поне с Пол беше така. Беше уверен в себе си и не се боеше да покаже какво чувства. И най-големият атлет не би могъл да бъде толкова еротичен. Филип беше като хирург. Сиг не знаеше, че мъжете могат да са толкова емоционални. Очите на Пол се бяха насълзили и това й харесваше. Докато я прегръщаше и любеше, я гледаше с такава разтапяща страст, че когато си спомняше Филип Норман и атлетичните им, но празни нощи, се чувстваше неловко, почти засрамена. Даде си сметка как трябва да бъде и никога нямаше да забрави.
След като бе изпитала всичко това, вече никога нямаше да се примири с по-малко. Никакви подобия на Филип Норман. Тя искаше Пол Кушинг и искаше да е с него до края на живота си. Беше готова на всичко, за да си го осигури. Когато обаче отвори очи и се обърна, видя, че Пол го няма. Леглото беше празно.
— Не знам как си пиеш кафето, но се надявам да е без нищо. Нямаш капка мляко — каза Пол от прага.
Тя се обърна рязко и краката й се заплетоха в завивката. Беше облякъл халата й, който му придаваше странно приятен вид, но Сиг бе толкова радостна, че го вижда, че просто нямаше време да пилее чувствата си за подробности. Пол носеше поднос с две чаши кафе, две чаши сок и чиния, покрита със салфетка. Отиде до нейната половина на леглото, остави подноса в скута й и заобиколи от другата страна.
— Харесва ли ти моя пеньоар? — попита Пол и го свали. Въпреки старческите петна по ръцете, въпреки белите косми по гърдите и останалите следи от живота, за Сиг той бе слаб, строен и красив. — Госпожа Кац се впечатли от него. Натъкнах се на нея в кухнята. Беше без очила и ме мислеше за теб, докато не проговорих.