Сиг се разсмя и бутна кафето.
— Ей! Внимавай! — извика Пол. — Не правя закуска много често. — Лицето му за миг стана сериозно. Сиг винаги познаваше, защото бръчките около устата му ставаха по-дълбоки. — Това, че не готвя, е един от недостатъците ми. Макар че бих опитал заради теб. — Целуна я. — Мисля си и за други неща обаче. Вече се обадих в офиса. Установили са, че майка ти е отишла на летището и там се е срещнала с Монти. Не е взела самолет за вътрешността на страната. Напуснала е Щатите с него, но ще ми трябва малко време, за да науча къде са отишли. Понякога не е много лесно да получиш информация от администрацията на авиацията. — Взе ръката й. Сиг кимна. — Ще я намерим, Сиг.
Тя не се съмняваше, че Пол ще я намери. С това щеше да се занимава по-късно. Единственото, което й се искаше сега, бе да го целува до края на живота си. Беше прав, че е глупаво момиче. Вместо да го целуне, му подаде кафето и каза:
— Съжалявам, че нямам мляко. Ти така ли пиеш кафето си?
Пол поклати глава.
— Пия го със сметана, Сиг. Без захар. — Усмихна се. — Защо това ми напомня за теб? — Протегна ръка и я погали по тила. Прииска й се да замърка. — Вероятно, защото всичко ми напомня за теб. — Остави чашата на нощното шкафче и каза: — Махни подноса. Искам да споделя нещо с теб.
Сиг се изкиска и остави подноса на пода.
— Ще се омъжиш ли за мен днес? — попита Пол и я обви с ръце. — Аз съм старомоден, Сиг. Не искам да имам някаква си евтина връзка, искам да сме семейство. Искам да си моя жена. Искам да носиш моя пръстен и моето име в края на твоето. Знам, че може би избързвам, но желанието ми е страшно силно. Едно от двете силни желания, които изпитвам в момента.
Притегли я към себе си и Сиг установи, че не може да си поеме дъх.
— Искам да запазя своето име — каза тя. — Искам и още нещо.
— Добре — прошепна Пол в ухото й. — Каквото кажеш. Аз обаче искам теб.
Почувства как пръстите на краката й се свиват. Не беше подозирала, че има такава пряка връзка между ухото и другия й канал. Стана й още по-трудно да диша, започна да пъшка.
— О, Пол — простена Сиг и почувства как устните му докосват ухото й, как зъбите леко се впиват в мидата. В ума й се появи роклята… сватбената рокля от „Бергдорф“. Отдръпна се. Трябваше да му каже. — Видях една рокля. Глупаво е, но искам да бъда със сватбена рокля.
— Не е глупаво — отвърна Пол. — Чудесно е. Така трябва да бъде. Разбира се, че ще я имаш. И воал, ако желаеш. Омъжи се за мен — прошепна. — Или отново ще ухапя ухото ти. Е?
— Да — отвърна Сиг. — Да, да, да.
— На Кайманските острови сме — изкрещя Филис по телефона, сякаш гласът й трябваше да достигне сам до Ню Йорк. — На островите. Оженихме се преди два дни. Всъщност Монти е ужасно богат, но не искаше да се омъжат за него заради парите му. През 1984-а, когато загубил всичко, разбрал кои са истинските му приятели. И кои не са… почти всички! След това натрупал ново богатство, като започнал от нула — извика Филис гордо. — С онези чекове само ни е проверявал. Казах му, че не е учтиво да изпробваш хората по този начин и той се извини. Вече няма да го прави. За компенсация има малък подарък за теб, Брус и Шарън.
— Мамо, ще се омъжа.
— Не, Сюзън. Аз вече се омъжих — извика Филис. — Ние с Монти се оженихме!
— Поздравявам ви. Не говорех за теб, а за мен. На Коледа ще се омъжа за Пол Кушинг.
За миг линията замлъкна. След това Филис заговори отново, този път с нормална сила.
— Слава богу. Значи най-накрая се събуди и почувства аромата на цветята. — Каза го одобрително.
— Не си ли изненадана?
— Не ставай смешна. Нали видях как те гледаше от самото начало.
— Знаела си?
— Дали съм знаела? Опитах се да ти кажа, само че ти не искаше да го видиш. Все едно. Сега и двете ще имаме смесени бракове. Е, това е по-добре от никакъв брак.
— Мамо, наистина го обичам. Искам да кажа… наистина го обичам.
— И това знаех. Само чаках умът ти да влезе в крак със сърцето. Е, подари ли ти пръстен? Със сапфир ли е, като моя?
— Не — призна Сиг.
— Е, не се притеснявай. Ще го направи.
След това или Филис се разсмя или нещо по линията изпращя, но когато отново утихна, връзката бе прекъснала.