Ставаше късно. Естествено, Пол не трябваше да я вижда облечена така, преди да му дойде времето, затова щеше да ги чака в центъра. Щеше да изпрати лимузина. Сиг имаше чувството, че ако я бе видял така, нямаше да им върви. Вече бе получила всичко, от което някога би имала нужда. Сега нямаше за какво да се безпокои. Ако някой имаше нужния опит, желание и знания, нужни, за да бъде осигурен успехът на един брак, това беше Пол. Бе обичал покойната си съпруга, бе обичал сина си, обичаше внучката си. Знаеше какво е да си семеен, а ако тя не беше съвсем наясно, щеше да й покаже.
Позвъни се и портиерът съобщи, че лимузината е дошла. Брус и Сиг слязоха с асансьора до партера, където ги очакваха Травис и Джесика, облечени в бяло кадифе. Когато видяха Сиг, започнаха да хвърлят във въздуха шепи пайети, ориз и конфети.
— Рано е още — извика им Шарън. — Не сега. Ще ги хвърляте, след като леля Сиг се омъжи.
— Така е — каза им Брус. — Недейте да разваляте роклята й. — Махна няколко конфети от рамото й и се обърна към Шарън, която беше с безформен костюм от кадифе.
— Къде е Барни? — попита я.
— Зарязах го — отговори Шарън.
Брус и Сиг застанаха неподвижно, като окаменели.
— Шегуваш се! — възкликна Сиг накрая.
— Един на всеки три брака в Америка приключва с развод — каза Шарън, винаги готова да цитира статистическите данни. — Предпочитах да не ви казвам, за да не развалям празника.
— Хайде, Шари, сериозно, какво е станало?
— Качете се в колата, деца — извика Шарън и те се качиха. Тя избухна: — О, Сиг, Барни не беше само неудачник… Това бих могла да понеса. Той обаче се чувстваше отлично при всеки неуспех. Представяш ли си!? Да откаже предложение за работа, когато децата му нямат пари за обяд в училище! Когато ти плащаш таксата им в училището. Дойде ми много.
— Още едно коледно чудо — възкликна Брус и вдигна очи към всемогъщото небе. То изглеждаше така, сякаш Дядо Коледа вече бе на път. Брус сложи ръка на рамото на Шарън и каза тържествено: — Ще ти помагам с всичко, с което мога. Освен, разбира се, финансово.
Разсмяха се.
— Поздравявам те — каза Сиг сериозно. — Заслужаваш нещо по-хубаво, Шари.
— Да си сама е по-добре, отколкото да си с Барни — отбеляза Шарън.
— Време е — подвикна госпожа Кац от колата. — Не карайте жениха да чака. Ентусиазмът му може да изстине.
Наистина се притесняваше.
— Тук всичко може да изстине — увери я Брус.
Шарън, Брус и най-накрая Сигорни, се качиха в дългата черна кола. Кимнаха на шофьора и той подкара към кметството.
Сиг не съжали, че е похарчила толкова пари за роклята, въпреки безвкусната обстановка в кметството. Мина по дългия сводест коридор толкова съвършена, колкото едва ли щеше да бъде друг път. Госпожа Кац задържа вратата отворена и Сиг, в роклята си за четири хиляди и осемстотин долара, влезе в залата. С влизането й сякаш всичко избледня — много бременната бъдеща съпруга, седнала до нервния младоженец, двойката, дошла да сключи брак с двете си деца, отегченият чиновник зад бюрото. Сиг забеляза единствено Пол Кушинг, застанал до Уенди. Неговата внучка. Сякаш преобразяваше залата — дори бременното момиче с евтината полиестерна рокля изглеждаше красиво. Когато Пол се обърна и погледна Сиг, когато тя видя радостта и любовта в очите му, залата също стана красива, като нея самата. И останалите присъстващи изглежда го почувстваха и сякаш се разнесе обща въздишка, сякаш всички поеха дъх. Днес Сиг беше принцеса, а не брокер — достатъчно красива принцеса, за да промени всички. Пол Кушинг й се усмихна и тръгна към нея.
— Съдията ще е готов след минута — каза й той и я улови за лакътя.
— Ей, чакай малко — спря го Брус. — Това е моя работа. — Експроприира сестра си и добави: — Все още не е съвсем твоя.