— Усмихнете се хубаво — помоли Тод и фокусира обектива.
Госпожа Кац вдигна нагоре кутията, която носеше.
— Не забравяйте това.
Сиг я отвори. Вътре имаше два красиви букета. Бе забравила за цветята!
— О, благодаря ти. Но защо са два? — После погледна да види какво още има в кутията. Имаше синя кърпичка и малък медальон.
— Нещо старо, нещо ново… знаеш — поясни госпожа Кац.
Сиг се усмихна и бръкна в кутията.
— После ще ми ги дадеш на мен, нали? — попита госпожа Кац. — Медальонът е стар, цветята са нови, а кърпата…
— Защо два букета? — повтори Сиг.
— Единият е за мен — призна госпожа Кац. — Аз ще съм като майка ти — добави тя по-тихо. — Но без секса.
— Само не ми казвай, че и ти ще избягаш с Монти — пошегува се Брус.
— Не, не. Не бъди глупав. — Шегата мина високо над зле фризираната й коса. — Ще се омъжа веднага след теб, Сиг. Надявам се, че нямаш нищо против.
Сиг не можеше да си представи що за лудост е това или за кого госпожа Кац си мислеше, че може да се омъжи. Тя никога не напускаше жилището, вечно стоеше край Филис… Единственият мъж, освен Монти, Тод и Брус, с когото я бе виждала да разговаря, беше…
— Бърнард? — Сиг се озърна бързо. Видя го, седнал на един стол в ъгъла. — Не знаеш ли, че той е…
— За мен е идеален — отвърна госпожа Кац. Сниши глас и добави: — Няма да се налага да сменям монограма на кърпите си. Освен това обеща да се грижи за парите ми. И без…
— Знам. Секс — Сиг се засмя, после се наведе и прегърна госпожа Кац. Защо не? Кринц не беше мошеник. Зад гърба си имаше един брак. Много по-странни бракове се бяха оказвали успешни.
— Останете така — възкликна Тод и се приближи. — Красиво е.
— Махни се с това нещо, а? — каза му Брус. — Трябва да започваме с представлението. Не, не е представление. Това е филм на Франк Капра. Това е „Прекрасен живот“. Боже, как се случи така? Празниците са дошли, а аз съм във филм на Франк Капра.
Сиг най-накрая нямаше как да не се съгласи с нескончаемите кино сравнения на брат си. Животът наистина беше прекрасен или поне това очакваше тя. Церемонията й се стори едновременно страшно бавна и страшно бърза. Чувстваше как ръцете й треперят под цветята, които бе стиснала. Всичко стана толкова светкавично, а бе чакала толкова дълго… Да не би да бе сгрешила? През цялото време, докато съдията говореше нещо над главите им, тя не отделяше очи от Пол. Той не беше млад, а тя го познаваше едва от месец, но вече й беше много, много скъп. Как би изглеждал животът й без него, сега, след като го бе открила? Колко години им оставаше да са заедно?
В този момент съдията поиска пръстена. Бърнард, който беше свидетелят на Пол, го взе от Травис и го подаде. Колко съм черногледа, помисли си Сиг. Всеки момент може да се случи нещо неочаквано, резултатът от някое изследване да се окаже положителен, да те блъсне кола на улицата.
Сякаш в отговор на мисълта й, вратата се отвори и се появи Монти Дънлийд.
— Не сме закъснели! Не сме! — извика той и отстъпи встрани, за да влезе и Филис. Изглеждаше точно така, както винаги, само че сега имаше слънчев загар и беше добре облечена. Поради някаква причина Сиг фокусира погледа си върху пръстите на лявата й ръка. Там наистина имаше голям самотен сапфир и обсипана с диаманти брачна халка. Значи всичко бе истина…
— Не можех да оставя най-голямата си дъщеря да се омъжи без мен — заяви Филис и се усмихна на присъстващите. — Така че… — замълча, явно доволна от драматичната си поява. — Не ме оставяйте да прекъсна каквото и да било.
Сиг хвърли поглед към Брус. И двамата вдигнаха очи към тавана. Майка им беше акт на Бога, изчадие на природата, трън в задника. Но я обичаха.
Започнаха брачната церемония отначало.
Не се наложи да чакат края дълго, а след това госпожа Кац, вече госпожа Кринц, се омъжи за Бърнард.
— Роклята ми не беше хубава като твоята — прошепна Филис на Сиг, докато траеше втората церемония, — но Монти ми направи чудесен сватбен подарък. — Приближи се към Сиг и добави: — Един милион долара. На мое име в една банка на Кайманските острови. — Погледна сапфирения си пръстен — не така хубав като този, който Пол бе дал на Сиг, но все пак достатъчно голям. — Вашият сватбен подарък е апартамент там.
— Нямаме нужда от никакви подаръци — каза Сиг.
— Говори само за себе си — намеси се Брус. — Ние с Тод можем да го използваме.
— Да — кимна Шарън. — Вече имам работа, но ще имам нужда от много помощ.