Не че не се бе опитвала да си намери някого — някого, с когото да се установи, за когото да се омъжи. Дори да създаде семейство, ако не е твърде късно. Майка й се държеше така, сякаш самата Сиг не желаеше това да се случи. Истината бе, че просто нямаше мъже, които да проявяват интерес. Въпреки добрата й прическа, видимия успех, добре сложения грим, костюмите „Армани“ — или може би заради тях — Сиг не бе в състояние да си спомни кога за последен път някой мъж бе показал интерес към нея. Истината бе, че нямаше избор, освен Филип. Е, да, би могла да има връзка с всеки от по-интересните, но дълбоко женени мъже, с които работеше, но тя не беше като героинята на Глен Клоуз от „Фатално привличане“. Не смяташе да краде съпрузите на другите жени. А освен съпрузите на другите жени, кой я бе поглеждал напоследък? Момчето от фирмата за доставки? Операторът на асансьора? Жените, прехвърлили трийсет и пет ставаха невидими. Губеше всичко и го губеше бързо.
Взе червилото, за да придаде малко цвят на устните си, но ръката й замръзна във въздуха. Защо да си правя труда, помисли си. Защо да оцветявам? Губеше, беше загубила. Цветът на младостта, намекът за плодовитост, който привличаше мъжете и им въздействаше дори подсъзнателно, изчезваше. Може би мъжете на нейната възраст търсеха по-млади момичета не само заради вида им, но и заради хормоналното послание, което изпращаха — че могат да износят децата им. Че могат да демонстрират пред света тяхната мъжественост с набъбналите си гърди и издути кореми. Цикълът й все още беше редовен. Още колко време обаче щеше да е така? Тя не беше за разплод. Цветът на младостта си бе отишъл и тя щеше да остарее сама.
Вгледа се в огледалото. Зад тънката маска на майка й не се ли криеше отчаяние? Нямаше ли някаква смелост, която казваше на Сиг, че е по-добре да паднеш, докато се сражаваш, че трябва да си жизнена и нападателна, че хората не бива да те възприемат като сантиментална и самотна?
Огледа още веднъж спалнята, после стана и обиколи всичките си чудесни стаи. Както обикновено, стигна до кухнята. Погледът й веднага бе прикован към единствения недостатък — тънката пукнатина върху лъскавата боя. Беше ли се увеличила? А може би трябва да похарчи тези пари, за да заглади собствените си бръчки, да придаде блясък на самата себе си. Може би ако се освободи от още някой и друг килограм, ако намери повече време за фитнес залата и ако си оправи очите, ще успее да привлече някой по-приемлив, по-интересен и по-човечен от Филип Норман? Или пък няма да успее? Посегна към вратата на фризера и извади кутия нискомаслен шоколадов сладолед. Седна на пода и се зае да го изяде целия с една лъжица. Рядко правеше такива неща, но сладостта в устата й беше приятна. Разбираше как сестра й е станала повече от сто килограма. Когато се замисли за Шарън, си спомни, че още не й се е обадила. Е, ще й се обади по-късно. След като приключи със сладоледа.
Три
— Филис Герономос. Билет за Ню Йорк — обяви тя. — Еднопосочен. За четвърти декември.
— Имате ли резервация?
— Имам много резерви, но така или иначе заминавам. — Служителката не вдигна очи от клавиатурата и не обърна внимание на шегата на Филис. Филис сви рамене. Познаваше този тип хора. За тях възрастните жени бяха невидими.
Намираше се в малък, препълнен офис, с много бюра, поставени едно срещу друго. В средата имаше малка пластмасова коледна елхичка, по която висяха розови крушки. Това пътническо бюро й бе препоръчано от зет й — служителката пред нея беше собственичката. „Ще уреди въпроса ти — бе й казал Барни. — Задължена ми е.“ Филис не искаше да мисли за какво точно тази неприятна флоридчанка с голяма коса е задължена на зет й, но все отнякъде трябваше да си купи билет. Служителката я погледна за първи път, сякаш знаеше, че от нея се очаква нещо, но не разбираше какво.
— Значи… заминавате за Ню Йорк? — попита тя.
— Така изглежда — усмихна се Филис мило. Единственото преимущество на старите дами бе, че ако се усмихнат, могат да се отърват безнаказано, дори и да са извършили убийство.
Служителката се консултира с екрана и се нацупи бебешки.
— Трябваше да планирате пътуването си по-отрано. Знаете ли, че еднопосочният билет струва колкото билета за отиване и връщане? — Говореше снизходително и силно, сякаш Филис бе едновременно глупава и глуха. — През празниците сме много натоварени. Сега вече не е възможно да се възползвате от намалението, което даваме при четиринайсет или двайсетдневно предварително закупуване на билет.