– Милейди, бихте ли замълчала за момент? Не съм свикнал да разговарям и се чувствам изтощен от това.
– Ще престана, ако отговориш на още един въпрос.
– И той е?
– Защо всички казват, че си убил брат си?
2 Елеонор Аквитанска е съпруга на френския крал Луи VІІ и кралица на Франция, а по-късно от 1152 година до смъртта си е съпруга на английския крал Хенри II и кралица на Англия - Б.р.
3 Уилям І Завоевателя – крал на Англия от 1066 до 1087 година - Б.р.
4 Уилям ІІ – придобил прякора си Руфъс, заради червената си брада и склонността си да избухва, е крал на Англия от 1087 до 1100 година и втори син на Уилям І - Б.р.
5 плейд – шотландско наметало от кариран плат – Б.р.
Глава 3
– Защото наистина убих брат си.
Дори Нора да живееше хиляда години, тя никога нямаше да забрави изражението на Юън, когато изрече тези мъчителни думи. Видя мъката му. Болката му.
Лицето му не бе на мъж, който е убил брат си. Поне не нарочно. Беше лицето на човек, който е измъчван от загубата. Мъж, който би направил всичко, за да върне брат си.
– Какво се случи?
Сините му очи ѝ отвърнаха с леден поглед и той се отдалечи от нея.
– Какво те е грижа? Не си го познавала. По дяволите, та ти едва познаваш и мен, а и нямам желание да говоря за това.
Щеше да уважи решението му. Беше повече от очевидно, че изпитва силни чувства към брат си без значение какво се бе случило с него.
През годините тя бе чула няколко истории за смъртта на Киърън МакАлистър. Някой твърдяха, че Юън е прерязал гърлото на брат си, докато е спял. Други разказваха, че е изтръгнал сърцето му. А трети бяха много по-неприлични. Единственото общо между слуховете беше, че Юън бе убил Киърън.
Лично тя не вярваше на тези истории по една-единствена причина. Ако Юън МакАлистър бе отнел живота на собствения си брат, останалите му братя нямаше да са толкова близки с него. Нито пък щяха да го защитават, когато други говореха лошо за него.
Всеки с поне капка шотландска кръв знаеше, че кланът МакАлистър се ръководи само от един закон. Да заплашиш един от братята, означаваше да застрашиш всички.
Семейство като тяхното никога не би толерирало или защитавало Юън, ако той бе виновен за убийството на Киърън. И заради това Нора бе готова да заложи живота си на убежденията си.
За щастие, за момента беше права.
Юън я заведе до малка конюшня, която не бе забелязала при пристигането си. Бе скрита зад група дървета с доста солидна ограда, изградена от планината, която я обграждаше от всички страни, с изключение на една.
Нора се намръщи и се огледа. Бе оставила прислужницата си и един от подчинените на баща си, да я чакат наоколо с кобилата ѝ, но сега виждаше само коня си. Другите двама души и конете им не се забелязваха никъде.
– Агнес? Дейвид? – повика ги тя, като се огледа.
– Какво правиш? – попита Юън.
Нора отново се намръщи и продължи да се оглежда наоколо.
– Прислужницата ми и един от хората на баща ми бяха тук. Оставих ги, за да дойда сама до твоя… – тя се поколеба, преди да изрече нещо, което би го обидило и завърши изречението си с – … дом.
Той я погледна скептично.
– Прислужникът на баща ти е позволил това?
– Да. Не възрази, когато му казах, че ще се кача сама до твоята пещера. Отвърна, че ще чакат тук, докато се върна. – Стомахът ѝ се сви от страх и притеснение. – Мислиш ли, че нещо им се е случило?
Преди Юън да има възможност да отговори, тя забеляза сгънат пергамент, завързан с червена лентичка за седлото. Любопитна, тя се приближи и го взе. Отвори писмото и го прочете.
Нора се взираше невярващо в думите.
– Какво има? – попита той, приближавайки се до нея.
– Дейвид пише, че са ме изоставили – отвърна тя припряно.
Как беше възможно да са сторили подобно нещо?
Нора зачете на глас.
– Казва, че след като са ме оставили в способни ръце, са решили, че ще е най-добре за тях да се върнат у дома преди някой да е усетил липсата им и да си помислят, че са част от някакъв заговор.
Юън въздъхна с отвращение.
– Тогава е добре, че съм тук, в противен случай трябваше да се оправяш сама. Ако ти бях баща, щях да отрежа част от кожата на онзи мъж за безгрижието му. Такова неизпълнение на дълга гарантира здрав бой.
Това не бяха думи на изискан джентълмен. Наистина Дейвид трябваше да се увери в благополучието ѝ, преди да замине, но все пак постъпката му не беше основание за суров бой.
Дейвид винаги е бил лоялен слуга както на нея, така и на баща ѝ. Нямаше смисъл в това да си тръгне, без да се увери, че е добре. Защо бе направил подобно нещо?
Обръщайки се с гръб към нея, Юън изсвири на коня си и за нейна изненада, звярът се подчини. Затича се към него, сякаш му бе стар приятел. Той изцъка с език на коня и го потупа внимателно по носа.