Сорша отхвърли думите ѝ.
– Свикнали сме. Юън много пъти е идвал при нас по този начин.
Нора го погледна в очакване.
– Тогава защо подминахме селото?
– Исках да те заведа при Локлан, колкото се може по-скоро.
– Тогава защо се върнахме?
Защото деликатна дама като вас, заслужава нещо по-изискано от това, да спи на влажната земя в моята компания. Това бе нещо, което той не възнамеряваше да ѝ разяснява.
– Защото исках.
Юън си наля още ейл и го пресуши, след което си наля отново. Той взе бокала и стомната и се насочи към вратата.
Нора го наблюдаваше намръщено как си тръгва.
– Ейнъс, върви след него – каза Сорша. – Не искам отново да спи в плевнята. Последният път, когато направи това настина и беше болен с дни.
Ейнъс кимна и се изправи, за да го последва. След като той излезе, Нора се обърна към Сорша.
– Сорша, защо лорд Юън е толкова…
– Груб?
– Исках да кажа начумерен и пиян, но и груб става.
– Вината, милейди, е тежка. Всеки ден, в който той живее, а брат му не, е ден, в който той се чувства длъжен на Киърън.
– Какво имаш предвид?
Сорша изписваше бавно кръг по масата, сякаш размишляваше дали да ѝ отговори. Когато го направи, гласът ѝ не бе по-висок от шепот, сякаш ѝ споделяше някаква тайна.
– Една вечер, когато младежът бе пиян, той спомена нещо, което се загнезди в ума ми. Каза, че не заслужава удобства, докато брат му лежи на дъното на студеното езеро, заради неговата глупост.
При тези думи Нора се намръщи.
– Но пещерата му е обзаведена луксозно.
– Да, заради майка му, след като го бе видяла как живее високо на хълма без никакви удобства. Нямаше дори одеяло, което да го стопли. Госпожата не можеше да понесе мисълта той да живее в такава мизерия, затова поведе армия от слуги и заплаши да идва всеки ден, ако отстранеше каквото и да е.
Нора се усмихна на добротата на майка му.
– И затова той смята да пропилее живота си, защото брат му е мъртъв?
– Така изглежда.
Нора се облегна назад, като размишляваше над чутото. Защо ще пропилява живота си, заради това, че брат му е бил слаб?
– Каква е тази глупост? – попита тя.
– Милейди, не разбирате колко близки бяха те.
– Навярно е така, но нима той наистина вярва, че пиенето и прочее ще направи брат му щастлив?
Нямаше никакъв смисъл в това защо той мислеше или се държеше по този начин. Преди Нора да го обмисли както трябва, тя се изправи и излезе навън, за да намери Юън. Откри го да седи на един дънер встрани от къщата и да пие с Ейнъс. Веднага, щом я видя, изруга.
– Защо си тук?
Тя не отвърна нищо. Вместо това взе бокала от ръката му и го изля. Лицето му почервеня от ярост.
– Какво правиш?
Отговорът беше толкова очевиден, че тя не си направи труда да му го даде. Вместо това грабна стомната и тръгна обратно към къщата. Не стигна далеч, преди Юън да я хване.
– Дай ми това – каза той, опитвайки се да вземе стомната от ръцете ѝ.
– Не – отвърна тя твърдо.
Той бе слисан.
– Не?
– Не.
Юън се пресегна отново.
Нора се извъртя и се опита да мине покрай него, но някак успя да закачи и двамата и се спъна.
Твърдо решен да си върне ейла, Юън не си и помисли да запази равновесие или да я хване. Паднаха на земята, телата им бяха преплетени едно в друго, като Нора бе отгоре му. Тялото му реагира мигновено при допира на мекотата, която се извиваше над него. За момент не можеше да се движи. Всичко, което успя да направи, бе да усети гърдите ѝ срещу своите, краката ѝ срещу неговите и дъхът ѝ, който галеше лицето му.
Беше минало толкова време откакто последно бе държал жена, цяла вечност откакто бе виждал толкова красива девойче, което не принадлежеше на някой от братята му.
Желанието го завладя, докато фокусираше погледа си върху разтворените ѝ устни. Да я усети. Едва се сдържаше да не се поддаде на мъчителната нужда, която изпитваше към нея. Да се предаде на нажежаващата ярост, с която слабините му го молеха да опита вкуса на тялото ѝ.
Да, тя бе огнена и красива. Всичко, което той диво желаеше.
Нора не можеше да диша, докато гледаше в перфектните сини очи на Юън. Никога през живота си не бе била така близо до мъж. Кой да знае, че ще бъде толкова твърд и… мъжествен. Почувства странна нужда да се отърка в него, да усети твърдостта му с цялото си тяло. Очите му бяха мрачни и опасни, докато той я наблюдаваше тихо.
– Ето, милейди – каза Ейнъс, когато се присъедини към тях. – Нека ви помогна да станете.
Юън изруга отново и когато Ейнъс ѝ помогна да се изправи, тя забеляза дрехите им и осъзна защо го бе направил. И двамата бяха подгизнали от ейла.