И въпреки това единственият човек, когото Айзобел обичаше, бе самата себе си. Сред тишината на градината в онзи пролетен ден, Юън бе изгубил невинността си по повече от един начин.
Три дни по-късно, двамата се промъкнаха откъм външната стена на замъка и се насочиха към Англия, където се предполагаше, че ще се срещнат с лелята на Айзобел, която ще ги приюти. Но истината бе, че двамата яздеха, за да се срещнат с английския любовник на Айзобел. Юън никога нямаше да забрави арогантния мъж, който ги очакваше. Гледката, когато Айзобел и нейният любим се прегръщаха.
Бяха пристигнали в залата на избраника ѝ, а не в тази на леля ѝ. Очите ѝ блестяха със задоволство, когато разкри подлия си план на своя любим; докато му разказваше как е заблудила МакАлистър, за да я доведат безопасно в неговите обятия.
Първоначално бе опитала да накара Киърън да я придружи до Англия, но когато той бе решил да я задържи в Шотландия, за да се ожени за нея, тя бе насочила вниманието си към Юън, знаейки, че няма да може да остане в дома си, ако искаше да я притежава.
– Знаех, че няма да има избор, освен да ме доведе. Как би могъл да остане при семейството си, докато Киърън е там и го мрази?
Разярен от измамата им, Юън бе предизвикал английския рицар и се бе дуелирал с него. Но понеже бе прекалено млад, за да е придобил някакъв опит и прекалено некоординиран, за да се съревновава с ловкостта на по-дребния мъж, бе загубил битката.
Победен душевно и физически, той бе прогонен от залата и изпратен да си върви по пътя.
И до този ден предателството тежеше като воденичен камък на сърцето му.
Докато пътуваше обратно към Шотландия, се бе заклел, че ще се реваншира на Киърън. Щеше да разкаже на брат си, че и двамата бяха по-добре без невярната Айзобел. Но Юън се бе прибрал за бдението на брат си. Беше се върнал в дом, изпълнен със скръб от факта, че Киърън, неспособен да живее без Айзобел, бе отнел собствения си живот.
На този ден, преди години, брат му беше дошъл на брега, бе свалил дрехите и меча си и бе навлязъл в мрачните дълбини на езерото, където бе сложил край на болката в разбитото си сърце.
Сега Юън желаеше да може да намери собственото си спасение.
– Толкова съжалявам, Киърън – прошепна той към вълните, които се блъскаха в обутите му с ботуши крака. – Ако можех, братко, с удоволствие бих разменил своя живот за твоя.
Както много пъти преди, така и сега мисълта, да се присъедини към Киърън, мина през ума му. Би било толкова лесно. Просто трябваше да навлезе сред вълните, както той бе направил и да позволи на успокояващите им ласки да сложат край на болката му. Да потъне на дъното на езерото, където най-накрая щеше да се реваншира на брат си…
1 Laird – от шотландски език, означава човек с много земи и имение, земевладелец. - Б.пр.
Глава 1
Изискваше се много смелост, за да се изправиш срещу дявола в собствената му бърлога – или в случая на Елинор, от рода Александър, просто голямо отчаяние. Отчаяние, което тежеше в сърцето ѝ, бе се загнездило в гърлото ѝ и я задушаваше със своята неотложност.
Ако дяволът откажеше да ѝ помогне…
Тогава щеше да ѝ се наложи да тръгне сама за Англия. Никой не би могъл да я отклони от целта ѝ. Никой. Нито баща ѝ, нито майка ѝ. Нито дори самият „дявол”.
Докато наближаваше пещерата на върха на планината, куражът ѝ изневери. Наистина ли бе възможно човек да живее в пещера? Това бе слух, който досега смяташе само за мит, измислен от мъжете, които ще дръзнат да се изправят срещу Юън МакАлистър. Все пак МакАлистър бяха най-уважаваните и страховити мъже в цяла Шотландия. За тях също се говореше, че са и най-богатите. Със сигурност, мъже като тях, за разлика от едрия ѝ и досаден баща, притежаваха поне малко изтънченост.
Поне се надяваше да е така.
И въпреки това, когато погледна към пустия връх на планината, не видя нищо, което да наподобява хижа или къща.
Юън МакАлистър наистина бе легендарен варварин.
– И това става – каза тя, като повдигна края на тъмносинята си пола, за да заобиколи голямо струпване от камъни.
В сърцето си можеше и да мечтае за изискан джентълмен с изтънчени маниери, който да спечели ръката ѝ, но в момента имаше нужда от варварин.
Варварин с голям и силен меч.
От това, което бе чувала, Юън МакАлистър бе точно този, от когото се нуждаеше за приключението си.
На върха на каменистия склон тя осъзна, че „пещерата” има дървена врата, почти скрита от храсти и кал. Беше очевидно, че Юън няма желание да посреща посетители.
Ако моментът бе различен, тя би приела намека и уважила желанията му, но в този миг не можеше да си го позволи. Нуждата ѝ да бъде свободна бе много по-голяма от неговото желание за уединение.