– Наистина нищо. Просто изглеждаш истински тъжен и ядосан. Трябваше да те оставя в безсъзнание в пещерата.
Той отново удари дървото.
– Да, трябваше.
Нора го наблюдаваше с удивление, докато той събираше дървата, които бе нацепил и ги занесе до голямата купчина. Сорша и Ейнъс бяха прави. Беше наистина голяма планина от дърва. И той самият бе планина от възхитителна мъжка плът. Мъж, чието тяло изпъкваше с всяко негово движение. Юън избърса лицето си с ръка, след което вдигна брадвата от земята и се насочи към друго дърво. Нора преглътна при гледката на силата му и външния му вид, докато работеше. Мускулите на гърба му се свиваха и обтягаха, като правеха тялото ѝ странно разгорещено и изпълнено с нужда.
– Кажи ми – започна тя, – помага ли? Ейлът наистина ли облекчава чувствата ти?
– Какво искаш да знаеш?
– В случай че не стигна до Англия и съм принудена да се омъжа за Раян, просто се чудих дали това ще облекчи нещастния живот, с който, не се съмнявам, че ще ме дари.
С три удара той повали дървото. Изчака, за да падне, преди да проговори отново.
– Срещала ли си преди мъжа, за когото си сгодена?
– Да, много пъти.
– Наистина ли е непоносим?
При мисълта за Раян, тя потръпна. Никога не се бяха разбирали и наистина не можа да повярва, че той искаше да се ожени за нея, въпреки взаимната им неприязън.
– Не можеш да си представиш. Той е отвратителен. Поглежда ме и не вижда повече от кесията ми. Говоря и той се извръща. – Нора поклати глава. – Иска ми се да бях мъж. Ако бях, никога нямаше да пропилявам живота си, като се крия.
– Не съди, за да не бъдеш съден.
– Знам, но все пак няма никакъв смисъл. Ти напълно владееш живота си и въпреки това не правиш нищо с него. Аз, от друга страна, трябва да върша това, което ми е наредено. Не мога да си тръгна, когато поискам.
– Не е ли точно това, което направи?
– Да, но на каква цена? Моята прислужница и слуга най-вероятно ще бъдат наказани затова и ако ти кажа кой е баща ми, ти мигновено ще ме върнеш при него.
Юън се замисли над думите ѝ . Никога не се бе питал, какво би било, ако е жена. Винаги бе приемал свободата си за даденост.
Тя бе права – той не отговаряше пред никого. Бе себе си, необвързан с никой друг освен със семейството си. Спря се и я погледна.
– Ако беше свободна, какво би сторила?
Тя вдигна рамене.
– Не знам. Може би ще пътувам. Винаги съм искала да видя Аквитания. Майка ми знае прекрасни истории за голямото количество лозя там. Казва, че няма по-красиво място на земята. Или може да посетя Рим. Може да отида на поклонение. Бил ли си някога в Светите земи?
– Не.
Тя сведе глава.
– О! Леля ми е ходила. Прекарала е невероятно там.
Тя откопча брошка от роклята си, след което се приближи, за да му я покаже.
– Даде ми това. Каза, че го е купила от кръстоносец, който продавал предмети, за да може да спечели достатъчно пари, за да се върне у дома.
Юън огледа брошката. Беше рицар на кон, който носеше щит с кръст и действително бе значка на поклонник. Той я стисна здраво. Нима наистина бе възможно тя да е тази, за която се представяше? И все пак, не можеше да се отърси от усещането, че не бе възможно.
Въпреки искреността ѝ, не беше възможно племенницата на най-силната жена в Християнския свят да дойде в пещерата му без ескорт. Племенницата на Елеонор, щеше да е жена с неоспорима стойност.
Винаги щеше да е добре пазена.
Никога нямаше да ѝ бъде позволено просто да напусне дома на баща си, за да поеме на такова глупаво пътуване. Не и без да се мобилизира всеки страж.
Юън ѝ върна брошката. Пръстите ѝ докоснаха неговите, изпращайки неочаквани тръпки по тялото му. Тя бе толкова нежна и ухаеше така женствено и свежо. Затваряйки очи, той вдиша аромата ѝ. Бе толкова деликатна. Залък, който си струваше да вкуси.
Нора потръпна от изражението на лицето му. Беше целувана само веднъж преди. Беше бърза и доста влажна целувка. Случката бе толкова неприятна, че тя не искаше никога повече да го повтаря и въпреки това стоеше сама с Юън, споделяше желанията си с него, усещайки странно желание да вкуси устните му.
Той сведе глава. Инстинктивно тя се повдигна на пръсти. Юън протегна широката си длан и повдигна брадичката ѝ към него. Един удар на сърцето по-късно, се наведе и я целуна.
Нора простена при интимното докосване и вкусът му, примесен с ейл. Езикът му докосна нейния, като изпрати тръпки по цялото ѝ тяло.
Сякаш по собствено желание ръцете ѝ го прегърнаха през раменете, за да може тя да почувства как мускулите му се напрягат и опъват. Той бе потен и горещ, а тя трябваше да бъде отвратена от миризмата, но не беше. Не миришеше. Беше приятен мъжки аромат, а усещането за влажната му кожа само я караше да го желае повече.