Пейгън се засмя.
– Колко може да е едър? – попита Виктор.
Лисандър протегна ръка над главата си и се изправи на пръсти.
– Той е като великан. Никой не спомена нищо за отвличане на великан.
Бейвъл кимна оживено.
– Ще ни трябва по-голям фургон, в който да го държим.
Кат размени развеселен поглед с Пейгън, който продължи да ги наблюдава мълчаливо.
Виктор почеса сивата си брада, докато размишляваше над думите им.
– Казаха ми, че пиел много. Не беше ли пиян?
Лисандър вдигна рамене.
– Само знам, че имаше брадва и го видях да отрязва дърво два пъти по-голямо от мен с три удара. Нямах намерение да заставам между него и брадвата, за да проверя дали е бил пиян, или не. И ако може да направи това, докато е пиян… Смятам, че е наистина опасен.
Внезапно и тримата мъже погледнаха към Пейгън, който вдигна вежда, в отговор на вниманието им.
– Няма да ме намесвате в тази лудост. Ако го искате, ще трябва сами да го заловите.
В унисон погледите им се обърнаха към Катарина.
– О – отвърна подигравателно тя. – Защо ме гледате така?
Лисандър прочисти гърлото си. Погледна към останалите, след това към нея.
– Каква е твоята идея, жено?
– Значи сега ме търсите за предложения, така ли? Какво ви кара да мислите, че обикновена, глупава жена като мен ще има някаква идея как да се свърши мъжката работа? Защо ли имам чувството, че ще припадна само при мисълта да се опитам да измисля нещо.
Лисандър стисна устни.
– Моля те – каза Бейвъл, като отиде при нея. – Нямаш представа какво видяхме преди малко. Ако имаш други идеи, аз съм готов да ги чуя – той погледна Лисандър през рамо. – И ако той те обиди отново, ще му разцепя главата.
Нора се събуди рано, дори по-рано от пивоваря и жена му. Колкото се може по-тихо, тя напусна къщата, за да се освежи. Едва се бе развиделило, като светлината сега започваше да си проправя път през селото. Това бе една от любимите ѝ части от деня. Почти винаги се събуждаше преди всички останали и ценеше моментите, в които бе сама на света.
Но когато наближи малкия поток, който течеше зад къщата, осъзна, че не беше сама. Юън я бе изпреварил, както като бе станал по-рано, така и до мястото. Когато го видя, облян от бледата утринна светлина, тя се вцепени. Черната му коса беше зализана назад от изваяното му лице, беше до кръста във водата и държеше нож до гърлото си, докато се бръснеше. Погледът й се наслади на гледката на загорялата му плът, на начина, по който вълните се плискаха срещу голата му, бронзова кожа, галейки и дразнейки я до перфектен блясък.
Тя проследи линията на мускулите му с очи, наблюдавайки как тялото му се напряга и изпъва с всяко движение. Да, Юън Макалистър беше най-добре изглеждащият мъж, когото някога бе виждала.
Винаги защитена у дома, Нора никога не бе изпитвала такова желание към някой мъж, но сега го почувства. Усещаше го с всяка част на тялото си.
Сърцето ѝ биеше лудо, дробовете ѝ се свиваха, затруднявайки дишането ѝ; краката ѝ бяха на път да се подкосят. Какво толкова я привличаше в този невъзпитан грубиянин? Той не беше от типа мъже, които ще я ухажват с поезия. Нито пък бе от типа мъже, които ще стоят с нея часове наред, докато тя слушаше песните на бард.
Напротив, бе като баща ѝ, винаги нетърпелив около музикант. Не можеше да преброи пътите, в които баща ѝ бе принуждавал майка ѝ да се качат в стаята им, вместо да седне и да изслуша приказката на барда. Баща ѝ винаги бързаше да повика майка ѝ, но никога не бе доволен да седне и да послуша останалите.
Майка ѝ, бог да я благослови, винаги бе търпелива и грижовна, както би трябвало да е всяка съпруга. Всеки път, когато баща ѝ искаше да се оттегли за вечерта, майка ѝ тръгваше с него дори когато вършеше нещо друго в момента.
Но Нора искаше повече от това.
Не желаеше да е покорна съпруга, която винаги се подчинява на заповедите на съпруга си. Искаше да живее живота си по свои правила.
Когато затвори очи, видя своя перфектен мъж; образован, който четеше и създаваше песни и поезия с нея. А не такъв, който изчезваше да напада дървета с брадва всеки път, когато се ядосаше.
Но докато наблюдаваше голото тяло на Юън, трябваше да признае, че нападението на дърветата бе свършило прекрасни неща с тялото му. Беше го дарило със силни рамене, които пращяха от сила. Мощни, мускулести бедра, които бяха покрити с тъмни, къдрави косми и гърди, които искряха от мъжествена красота.
Изведнъж той се обърна и я видя да стои в средата на кръга от дървета. Нора замръзна, неспособна да се движи и да диша. Изглежда сякаш времето бе спряло, докато двамата се гледаха. Но това, което най-много я порази, беше колко красиво е лицето му, когато бе напълно обръснато. Елегантните му черти…