– О, тези са красиви – ахна тя.
– Харесвате ли лютнята, милейди? – попита търговецът.
– Да.
Юън се присмя на ентусиазма ѝ, въпреки че озареното ѝ лице го омагьосваше.
– Това са просто лютни, Нора. Дори не са от най-добрите.
Тя му се намръщи.
– Какво знаеш ти за тях?
Изражението на лицето ѝ омекна, когато отново погледна към евтините лютни от върба.
– Красиви са, нали? – попита тя търговеца.
Юън поклати глава, когато Нора дръпна една от струните.
Търговецът извади една лютня от фургона и ѝ я подаде.
– Искате ли да я подържите?
– Да. Много ви благодаря.
Лицето ѝ искреше точно както слънцето. Тя бе изкусително създание. Изпълнена с толкова много радост, както той бе с лошо настроение.
– Свирили ли сте? – попита я търговецът.
– Не. Баща ми казва, че свиря като прислужница, извиваща врата на котка. Затова една вечер, след като си легнах, той използва лютнята за разпалки.
Нора прегърна лютнята в скута си и изсвири неправилна нота.
Нехармоничният звук накара всички да се свият.
Баща ѝ бе прав. Наистина звучеше, сякаш някой извива врата на котка.
– Дай ми това – каза Юън, вземайки инструмента от ръцете ѝ, преди да ги е измъчила още.
Изумена, тя повдигна глава и наблюдаваше изкусния начин, по който Юън държеше и свиреше на инструмента. Дори нямаше нужда от куха тръба, за да настрои звука, както свирачите, които бе виждала в дома на баща си.
– Свириш? – тя му зададе риторичен въпрос.
Той ѝ отвърна като изсвири „Химна на Лошия Рой”.
В отговор на опитното му изпълнение, Нора остана с отворена уста. Кой да знае, че голямата, огромна мечка може да е толкова талантлива? Никога не бе чувала някой да свири толкова добре. Големите му ръце улучваха струните с такава лекота, което говореше за години внимателно упражняване. Страховити и силни ръце, които също бяха секли и събирали дърва предишната вечер. Ръце, които принадлежаха на напълно първичен мъж. Изцяло първобитен и все пак възхитителен. Сега, след като го бе чула да свири, той бе още по-невероятен.
Юън ѝ върна лютнята. Нора му се усмихна, докато пробваше струните с ръце.
– Колко струва? – той попита търговеца.
Когато чу думите му, Нора спря.
– Пет паунда, милорд.
Юън дори не се опита да се пазари. Извади парите и ги подаде на търговеца.
– Имаш ли допълнително струни.
– Да, милорд.
– Ще взема два комплекта от тези.
В отговор на добрината му, сърцето на Нора заби лудо. Защо ще ѝ подарява такова нещо? Той едва я познаваше, а и тя доста грубо се бе намесила в живота му. Трябваше да я мрази заради това, което му бе причинила. Вместо това, Юън ѝ правеше подарък. Такъв, за който бе жадувала откакто баща ѝ бе унищожил първата ѝ лютня.
След като Юън плати на търговеца за струните, мъжът си тръгна и ги остави.
Нора стоеше по средата на пътя и гледаше Юън с удивление. В този момент, той беше най-милият мъж, когото тя някога е познавала. Искаше да заплаче от щастие и благодарност заради това, което ѝ бе купил.
Едва се сдържа да не го целуне.
– Защо купи лютнята за мен? – попита Нора, а гласът ѝ бе изпълнен със сълзи от щастие.
Юън преглътна, след като тя зададе въпроса си. Все още не бе сигурен, защо го бе направил, освен че изражението на лицето ѝ, когато бе видяла лютнята, и което бе зърнал, го бе ударило в стомаха като с юмрук. Беше очевидно, че евтината лютня щеше да ѝ донесе часове от неизказано щастие и по някаква причина това не търпеше обмисляне; мисълта тя да е щастлива правеше деня му по-ведър.
Неспособен да каже и дума, той вдигна рамене и се обърна към коня си.
– Почакай!
Той се обърна.
– Може ли да спрем за момент и да ми покажеш как да свиря? Само малко?
– Нора, все още имаме…
Лицето ѝ помръкна.
Стомахът го сви.
– Добре – съгласи се той.
Какво бяха още няколко минути на фона на тези, които вече бяха изгубили?
А и на него му допадаше да пътува с нея. Тя бе привлекателна девойка и наистина го разсейваше от миналото. Поне за момента.
Нора го дари с усмивка, която заслепи сетивата му. Приближи се до падналото дърво и седна на него, докато той пое юздите на конете и ги отведе до място, където могат да си починат и пасат.
Нора седна с лютнята в скута си, като я държеше под странен ъгъл. Опитвайки се да я поправи, Юън я прегърна, за да ѝ покаже как да я държи и бе мигновено нападнат от свежата, приятна миризма на русата ѝ коса; от мекотата на дланите ѝ върху неговите; от начина, по който я усещаше като рай в ръцете си.