– Или да ме гледа така – добави тя.
Юън прие поканата. Помогна на Нора да слезе от коня и обърна внимание как тя продължаваше да стиска лютнята, сякаш бе неимоверно ценна. Едва се сдържа да не се усмихне. Как бе възможно някой да изпитва такова задоволство от такъв евтин подарък?
Най-младият от мъжете се приближи, за да им помогне с конете. Кожата му бе почти толкова тъмна като на сарацин, а черната му коса бе къдрава и гъста. Беше облечен със зелена риза и червен шал, завързан на кръста му.
– Името ми е Бейвъл – каза той, протягайки ръка.
Шотландецът кимна и стисна протегнатата длан.
– Юън МакАлистър.
Бейвъл посочи по-възрастния мъж, който им бе помахал.
– Това е чичо ни Виктор, и моите братовчеди Лисандър и Катарина. Русият мъж е друг пътник, който се присъедини към нас и се подвизава под името Пейгън.
Юън кимна на всеки един по ред, докато Катарина бързо се сприятели с Нора.
– Какво ви води в земите на МакАлистър? – Юън попита Бейвъл, когато мъжът се приближи, за да погали кобилата на Нора.
– Просто преминаваме.
– Търговци ли сте?
– Артисти. Има панаир в Ароусбоу, към който сме се насочили.
Юън се умълча, докато хранеше и поеше коня си. Лекият смях и приказките на Нора долитаха до ушите му, докато тя и останалите говореха.
– Цял живот ли сте пътували? – тя попита Катарина.
– Да, от момента, в който съм се родила.
– Къде сте били?
– Навсякъде.
Нора отпи глътка вино, преди да продължи своя разпит.
– Били ли сте някога в Аквитания?
– Родена съм на юг оттам.
– Не, сериозно?
– Наистина.
Лицето на Нора стана замечтано и меко, което накара тялото на Юън да реагира мигновено. Щеше да се радва да докара това изражение на лицето ѝ след една нощ прекарана в задоволяване на горящите му от желание слабини.
– Много бих искала да пътувам – отвърна Нора с плътен и разгорещен глас. – Късметлийка си да имаш чичо, който ти позволява да се присъединиш към него.
– Да, наистина е така.
След няколко минути Бейвъл се наведе напред към Юън.
– Изчерпват ли се някога въпросите на милейди?
– Не, не се изчерпват.
Бейвъл се отдръпна от него и промърмори.
– Нищо чудно, че пиеш.
Юън се вцепени при думите, които мъжът бе промърморил под носа си. Думи, които едва бе чул.
– Извинете?
Бейвъл прочисти гърлото си.
– Казах, че бих започнал да пия, ако трябваше да пътувам с такава жена.
Шотландецът се намръщи. Нима не бе чул правилно?
– Юън! – извика Нора. – Трябва да дойдеш и да опиташ тази яхния. Прекрасно ястие. Най-доброто, което съм вкусвала.
Катарина грееше от задоволство.
– Това е рецепта, която научих от майка си.
– Майка ти не пътува ли с вас? – попита Нора.
– Не, тя е в Анжу с баща ми.
Очите на Нора блестяха с разбиране.
– И те ти позволиха да дойдеш в Шотландия с чичо си? Сама?
Катарина вдигна рамене.
– Майка ми разбира нуждата ми от свобода.
Нора се отпусна на пети, сякаш мисълта бе нещо повече от това, което можеше да възприеме.
– Не мога да си представя такава майка. Моите родители ще полудеят, ако аз... – тя се поколеба, като погледна към Юън, който се присъедини към тях. – Сигурно полудяват в този момент.
Без да се замисли, Юън се пресегна и докосна ръката ѝ успокояващо.
– Ще изпратим вест веднага, щом пристигнем в замъка на Локлан.
– Бягате ли? – попита Катарина.
Юън едва не се задави при този въпрос.
– Не – Нора побърза да я увери. – Юън просто е достатъчно добър, да ми помогне да избегна отчайваща ситуация.
МакАлистър седна до Виктор, който му подаде чаша с ейл и след това купа от яхнията. Нора се настани от дясната му страна и продължи да се храни и да говори с Катарина.
– И какво ви води в Шотландия? – попита я тя.
– Чухме колко е красиво тук – отвърна Виктор. – И затова решихме да дойдем и сами да се уверим в това.
Нора преглътна хапката си.
– Смятате ли скоро да се приберете у дома?
– Може би.
Когато Юън приключи с яхнията си, главата му зазвънтя. Първоначално си помисли, че е получил главоболие от безспирното любопитство на Нора, но всичко около него се въртеше.
– Добре ли си? – попита Нора.
– Чувствам се странно.
Тя се намръщи, докато го наблюдаваше. Изглеждаше блед и се олюляваше. Когато се опита де се изправи, падна обратно на колене. Нора преглътна уплашено.
– Юън?
Лисандър и Бейвъл го хванаха точно преди да припадне.
При гледката на безстрашния ѝ пазител в безсъзнание, сърцето на Нора заби още по-силно.
Какво можеше да му се е случило?
– Юън? – повика го тя, като разтриваше брадясалата му буза. – Болен ли си?