Катарина пристъпи напред и я дръпна настрани от мъжете.
– Всичко ще се оправи, милейди. Виктор върши чудеса като лекува. Ще го качим във фургона и ще се погрижим за него.
– Но…
– Ще се погрижим за него – увери я Катарина. – Накъде се бяхте насочили вие двамата?
– Към замъка на МакАлистър.
– Е, това не е проблем – увери я тя. – Ние самите пътуваме натам. Ще ви позволим да се возите във фургона, където ти ще можеш да бдиш над мъжа си, а ние ще ви заведем там за нула време. Нали така, Виктор?
– Да. Ще ви заведем у дома, давам ви дума.
Добрината им накара Нора да се усмихне. Наистина беше хубаво, че имаха желание да помогнат.
И като се замислеше, беше добре, че бяха спрели. Какво щеше да прави, ако Юън се беше разболял и тя бе сама с него?
– Благодаря – каза на Катарина.
Лисандър и Пейгън вкараха Юън във фургона, докато Нора стоеше отвън с другата жена. Виктор се качи вътре, за да помогне с грижите за шотландеца и да провери какво може да направи. Нора изчака няколко минути, преди мъжете да се покажат навън и да се присъединят към нея.
Виктор я потупа нежно по рамото.
– Ще се оправи, след като си почине малко. Може да се возиш вътре с него, ако желаеш.
Нора прекоси малкото разстояние до стълбите на фургона. С любопитен поглед, насочен към Виктор, Бейвъл ѝ помогна да влезе вътре. Нора отиде до Юън, за да го провери, но замръзна, когато го видя. Бе завързан и със запушена уста.
Какво…?
По гърба ѝ полазиха тръпки. О, това не беше на добре. Нямаше нужда Юън да е овързан така. Тя се обърна назад и в същия момент Виктор затвори вратата на фургона зад нея. С притъпено зрение, отиде до вратата само за да установи, че е заключена отвън.
– Катарина? Виктор? – извика ги тя ядосано. – Какво означава това?
– Всичко ще се оправи, милейди – отвърна Катарина от другата страна на вратата. – Не се страхувай. Ще бъдете наши гости малко по-дълго от това, което сте планирали.
Нора чу как Лисандър се изсмя при думите на жената.
– Просто кажи на девойката, че е била отвлечена, Кат. Не е като да не го разбере и сама.
Нора остана с отворена уста при тези думи. Отвлечена? О, това се наричаше голяма беля, нали? Беше се озовала от казана право в огъня. И то само заради това, че Раян МакАрън бе дявол.
Фургонът се разклати, когато Виктор се качи на него. Чу как другите се качват на конете и завързват нейния и този на Юън за фургона.
Отвлечена. Думата звънтеше в главата ѝ, когато се обърна обратно към Юън. Раздразнителният ѝ спътник, щеше да е още по-сърдит, когато научеше за тази промяна, щом се събудеше. Вината беше изцяло нейна, тя бе сигурна в това. Нямаше съмнение, че групата я бяха разпознали като племенницата на кралицата на Англия и бяха решили да я използват, за да получат откуп.
А сега какво щеше да прави?
8 Pagan - езичник (англ.ез.) - Б.р.
9 Певец, музикант – Б.р.
Глава 5
Юън се събуди с толкова силна болка в главата, че за момент си помисли, че е бил ритнат от собствения си кон. Но когато се опита да помръдне и осъзна, че ръцете и краката му са вързани, заподозря, че бе нещо много по-лошо от това. Примигвайки, за да отвори очи, той откри Нора да стои до него. Лицето ѝ изглеждаше бледо на слабата светлина във фургона; тя се взираше във вратата, сякаш ѝ се искаше да може да я разбие само с мисълта си. Фургонът се наклони и той удари ребрата си в твърдия под. Стисна зъби от болка.
– Къде сме? – изръмжа той.
Въпросът му я стресна. Тя подскочи и се обърна към него, за да го погледне. Когато срещна разгорещения му поглед, на лицето ѝ бе изписано облекчение.
– Събуди се.
– Да. Защо съм завързан? Ти ли направи това? – попита той, макар да знаеше, че самата идея бе безумна.
И въпреки това, с нея всичко беше възможно.
Тя изглеждаше обидена от думите му.
– Бяха нашите приятели. Мисля, че те упоиха по време на обяда, след това те качиха тук и те овързаха.
– А ти какво правеше, докато ме връзваха?
– Помислих, че си болен.
Юън не пропусна начина, по който тя избегна да отговори на въпроса му.
– Не ти ли се стори странно, че имат нужда да завържат болен човек?
Тя се размърда сякаш развълнувано.
– Не знаех за това, докато не се качих самата аз във фургона и те видях да лежиш на пода.
– Тогава какво направи?
– Опитах се да избягам.
– После?
Тя хвана малко парче плат, което лежеше до него.
– Отпуших устата ти.
Не това искаше да чуе от нея. Със сигурност, бе направила нещо повече от това сляпо да се предаде.
– Колко мило от твоя страна. Не помисли ли да махнеш и останалото, с което са ме овързали?
– Да, но въжетата са прекалено стегнати. Ще имам нужда от кама, за да ги разхлабя.