Юън се намръщи още повече. Как бе пропуснал нещо толкова важно, като петима души, които ги следят? Не му беше присъща липсата на шесто чувство за подобни неща. Никой досега не го беше хващал неподготвен. Все пак, той бе пиян и след това с махмурлук през целия път до Леналор. Може би Нора беше права; трябваше да остава трезвен по-често.
Потърка врата си, докато обмисляше какво трябва да правят с циганите и мъжа, който бе заповядал да ги заловят. Кой би направил подобно нещо и защо?
Трябваше да знае дали има такъв враг.
– Как изглеждаше мъжа? – попита той.
– Толкова висок – Лисандър протегна ръката си нагоре, за да покаже, че мъжът бе висок между метър и шейсет и метър и осемдесет. Прекалено нисък, за да е някой от братята му.
Тогава кой?
Кой, ако не някой от тях, би казал подобно нещо, камо ли да плати за това? Нямаше никакъв смисъл.
– Той смята ли да се срещне с вас в Дриксел?
Виктор кимна.
– Такъв беше планът.
Юън се обърна към Нора.
– Имаш ли нещо против, ако продължим пътуването си с тях още малко?
По лицето ѝ можеше да отсъди, че е раздвоена. Но когато проговори, смелите ѝ думи го изненадаха.
– Винаги съм готова за малко приключение.
– Значи не сте ни ядосани? – попита Бейвъл обнадеждено.
Юън го изгледа заплашително.
– Не съм много доволен от пулсирането в главата ми, но ако вие петимата се въздържите от това да ме упоявате отново, мисля, че ще мога да ви простя.
Виктор го потупа по гърба.
– Ти си добър човек, Юън МакАлистър. Бейвъл, донеси ейла.
Юън поклати глава, когато тримата мъже отидоха да търсят ейл във фургона, а Пейгън остана с него, Катарина и Нора.
– Не мога да повярвам, че пътувам с цигани – каза Юън.
Пейгън се усмихна подигравателно.
– Казвам си тези думи всеки ден и въпреки това съм тук.
Нора се усмихна на Юън.
– Не мога да повярвам, че не си им ядосан.
Той се обърна, за да открие, че тя стои до него, гледайки го с одобрителен блясък в кехлибарените си очи. Светлината на лицето ѝ правеше кожата ѝ да изглежда дори още по-мека, още по-примамваща да бъде докосната, още по-възхитителна.
Едва се сдържа да не ѝ се усмихне.
– Ако се бяха справили по-добре със задачата си, можеше и да съм. Но като вземем всичко предвид, те не са толкова опасни. Просто ще се уверя да не пия ейл, преди те да са го опитали.
– Ти си мъдър човек – каза Пейгън под носа си.
Юън погледна Нора и вдигна вежда, когато си спомни по-ранната ѝ настойчивост да напусне фургона.
– Мислех, че трябва да се погрижиш за някакъв личен проблем?
– Така е – тя му подаде меча, след това се насочи към дърветата.
Юън я наблюдаваше.
Вървеше като величествена кралица с най-внимателното полюшване на бедра, което го караше да изгаря от желание да я вкуси. Бе привлекателно момиче, и трудно можеше да повярва, че толкова изискана дама можеше да борави с меча така добре, колкото един мъж. Нора беше пълна с изненади, и за негово дълбоко огорчение, все по-привлекателна.
Защо го разведряваше толкова? И в същото време, защо циганите го развеселяваха? Подобно нещо не беше в негов стил. Винаги беше мрачният. Вечно намираше тъмната страна във всичко и щастливо се потапяше в своето неприятно настроение. Трябваше да е ядосан и изпълнен с мъст. Вместо това, очакваше с нетърпение двудневното пътуване на север.
– Сигурни ли сте, че двамата не сте женени? – попита Бейвъл, когато се върна с ейла.
Юън остана шокиран от този въпрос.
– Защо питаш?
– Едва разговаряте помежду си, но когато дамата се отдалечи, изглежда, сякаш можеш да я вкусиш. Намирисва ми на брак.
– Да – Виктор се съгласи, като донесе чашите.
Юън се почеса по главата в отговор на логиката им.
– Не, не сме женени – той просто изпитваше привличане.
За него никога нямаше да има подобно нещо, и странно, започна да се чуди, за кого щеше да се омъжи Нора. Дали този Раян, от когото тя бягаше, щеше да е мил с нея. Дали този непознат мъж щеше да види всичко това, което Юън бе забелязал, или нямаше да търпи както нея, така и непрестанното ѝ дърдорене?
Тя заслужаваше съпруг, който ще оцени уникалния ѝ чар. Беше доста приятна, щом човек веднъж свикнеше с порядките ѝ…
Нора се спря в гората, докато събираше цветя, за да направи венец и благоуханен букет. Винаги бе имала слабост към свежите цветя, към цветовете и аромата им…