– Това не е ръката на слаб мъж – каза тя, като стисна леко пръстите му. – Можеше да ме оставиш на произвола на съдбата и въпреки това не го направи. Макар моето положение да ти причини болка, ти предпочете да дойдеш с мен, вместо да ме оставиш да пострадам. Къде е слабостта в това?
Юън не знаеше какво да отговори. Никоя жена досега не му беше казвала подобно нещо. Никой преди не го беше защитавал. Тя го караше да се чувства почти като герой. Как го постигаше?
Доближавайки ръката ѝ до устните си, той я целуна внимателно и вдиша мекия аромат на кожата ѝ. Миришеше на цветята, които бе държала в другата си ръка, ухаеше на земя и на жена. Беше опияняваща комбинация. Такава, която минаваше рязко през него и караше цялото му тяло да изгаря. В този момент за него бе красива не само на външен вид, но и в цялото си същество. Беше красотата, която му се искаше да притежава. Великолепието, което би могъл да наблюдава до края на живота си и което би държал близо до сърцето си. Но никога не можеше да бъде негова.
Тя принадлежеше на друг.
– Благодаря – прошепна той, като свали ръката ѝ.
– За какво?
– Накара ме да се чувствам по-добре.
Тя му се усмихна, и той усети как невидим юмрук го удари в стомаха.
Искаше му се да може да я задържи при себе си завинаги. Но не беше писано. Тя бе обещана на някой друг и дори да не ѝ харесваше, имаше баща, който се беше поболял от тревога заради изчезването ѝ. Ако бе благоприличен човек, още сега Юън щеше да тръгне с нея към замъка на Локлан и щеше да остави брат си да намери баща ѝ, за да може тя да се прибере у дома и да успокои човека. Вместо това, щеше да прекара следващите няколко дни с нежеланите им домакини. Не само понеже искаше да разбере причината за отвличането си, но и защото желаеше да прекара повече време с тази жена.
Нямаше никакъв смисъл в това.
Нора бе всичко, което той би трябвало да мрази. Беше дръзка и своенравна. Досадна. Но най-вече бе изкушаваща. Беше минало толкова време откакто за последно някоя жена го бе съблазнявала. Цяла вечност откакто бе усещал разтопената жар на страстта и желанието.
Той я искаше.
С всяка мъжествена част, която притежаваше, копнееше да я вземе в ръцете си и да обладае тялото ѝ със своето. Да свали дрехите ѝ и да изследва всеки сантиметър от голата ѝ кожа с уста. Да разпери косата ѝ по възглавниците си и да гледа как лицето ѝ се изкривява от удоволствие, докато свършва под него.
И все пак, това никога нямаше да се случи. Тя бе непорочна дама. И той бе готов да премести небето и земята, за да я запази такава.
Нора не проговори, когато Юън я поведе обратно към лагера. Сигурно бе измил лицето си точно преди да тръгне да я търси. Черната му къдрава коса бе пригладена и отметната назад от лицето му. Раменете му бяха широки, и въпреки това вече не ѝ изглеждаше страховит, както преди.
Започваше да свиква с намръщените му изражения и черти. Той бе странна комбинация от джентълмен и звяр. Опияняваща смесица от опасен хищник и защитник.
Докосването му бе толкова внимателно, че я изненада. Показваше ѝ такава добрина, на която не би предположила, че е способен. И подсъзнателно се зачуди какъв ли щеше да бъде като съпруг? Щеше ли да я изслушва, или щеше да я пренебрегва подобно на останалите мъже само защото се бе родила с грешния пол. Какво си мислиш, Нора? Мъжът е напълно неподходящ. Няма съмнение в това. Едър и тромав.
С нежни сини очи, които блестяха с измъчваща болка.
Тя тръсна глава, за да се отърси от мисълта, когато се присъедини към циганите.
Виктор и Бейвъл седяха пред огъня, пушеха лули и пиеха ейл, докато разговаряха. Лисандър беше настрани от тях, лежеше с кръстосани ръце над гърдите и изглежда се унасяше, докато Катарина приготвяше вечерята. Пейгън стоеше край огъня, дялкайки малко парче дърво с извитата си кама.
Беше странно уютна сцена.
Катарина ѝ помаха да се приближи, когато Юън я остави, за да се присъедини към мъжете край огъня.
– Значи, той те намери – каза тя, щом Нора се приближи.
– Да.
– Притесняваше се за теб.
– И той така каза.
– Не, милейди – отвърна тя, а в очите ѝ гореше дълбока откровеност. – Не мисля, че напълно разбираш какво имах предвид. Той бе изключително притеснен за твоето благосъстояние. Не си ли забелязала начина, по който те гледа?
Не, всъщност не бе обърнала голямо внимание.
– И какъв начин е това?
– Като просяк преди пир. Щом се отнася до теб, той е изпълнен с копнеж.