Нора!
Е, добре, нямаше да поглежда повторно. Поне не там. Но не можеше да се сдържи да не го огледа отново. Нямаше нищо лошо в това да зяпаш краката на мъж, нали?
Докато жената обмисляше греховността на действията си, той се размърда и завивките се изместиха.
– Няма да правим нищо такова – каза тя гласно и отново метна завивките отгоре му.
Когато, без да иска, докосна твърдия му, добре оформен корем с пръсти, една голяма, силна ръка хвана китката ѝ и я обездвижи.
Ахвайки, тя погледна нагоре към най-сините очи, които някога бе виждала. Очи, които бяга обградени с червено и изпълнени с ярост, докато се фокусираха върху нея със злоба.
– Коя, по дяволите, си ти и какво правиш тук?
Гласът му бе дълбок и заплашителен и когато бе буден, той беше точно толкова опасен, колкото слуховете, които бе чувала, го изкарваха.
– Аз съм… – умът ѝ спря да работи и тя осъзна факта, че ръката ѝ се намираше върху топлата му кожа и мускули така твърди и стегнати и че това я караше да изпитва силен копнеж, придружен от внезапно пулсиране.
Устата ѝ бе пресъхнала, сякаш бе чужда, а тялото ѝ бе изпълнено от нестихващ огън. Той наистина бе красив мъж.
– По-добре да ми отговориш, жено.
Ядното обвинение в тона му се сблъска с толерантността ѝ. Възмутена от това, тя отскубна ръката си от неговата и се изправи.
– А вие кой сте, че да ми държите такъв тон? Нямате ли никакви обноски?
Юън примигна невярващо. Тя го порицаваше? Жената, която бе нахлула в дома му и бе нарушила съня му примесен с ейл? Изумен от смелостта ѝ, примигна с очи, за да изчисти замъгления си поглед, докато главата му пулсираше с болезнен насечен ритъм.
Със затворена уста тя бе достатъчно красива, за да я гледа. Въпреки че носеше дълъг синьо-бял воал на главата си, той можеше да види гъстата златисто руса коса, която му напомняше за слънчевата светлина. Средно големите ѝ кехлибарени очи с формата на котешко око, бяха съвсем леко извити нагоре в краищата.
Немирна. Това бе единствената дума, която описваше магическата ѝ красота. Въпреки това, притежаваше забележително достойнство, което му показваше, че е от благороден произход, а не някое селско момиче, което е дошло, за да сее хаос у него. Но защо жена като нея, би се озовала тук, в пещерата му? Сама.
– Кой съм аз? – отвърна провлачено на въпроса. – Аз съм собственикът на това място, който не търпи необявени, незнайни посетители. Сега, като вземем предвид, че си нахлула в моето владение, можеш поне да ме осветлиш коя си и защо се натрапваш.
Отне му известно време да изтръгне отговор от нея. Извръщайки поглед от него, тя промърмори.
– Е, да, направих това – обърна глава тя, за да го погледне. Намирайки смелост, вирна брадичката си и когато проговори, думите ѝ бяха пълни с убеждение. – Но съм тук с добра причина.
– По-добре би било да е дяволски добра.
– Хайде сега – отвърна Нора, размахвайки обвинително пръста си. – Няма нужда да ругаете пред мен. И без това вече ми е достатъчно неудобно, защото сте гол и… – Той повдигна вежда, чувайки думите ѝ. Беше забравил за това, но след като тя повдигна въпроса, мигновено осъзна факта, че бе покрит само с кожа. – … това не е причина да сте неучтив.
– Роден съм неучтив – изсумтя той.
– Така казват. Но без значение учтив или не, имам нужда от услугите ви.
Изпълнен с чувство на веселие, той повдигна и другата си вежда и я подразни, преди да успее да се спре.
– Моите голи услуги?
Бузите ѝ се изчервиха, като придадоха на очите ѝ повече златист, отколкото зелен цвят.
– Със сигурност, не. Предпочитам да сте облечен, но ако за вас е нещо обичайно да се разхождате гол, то тогава – добре.
За първи път от години му бе забавно. Тя бе нахална и дръзка девойка. Различна от тези, които бе срещал. Разбира се, преди не бе срещал непозната благородничка, докато лежеше гол в леглото си.
Някъде дълбоко в себе си, си задавеше въпроса, който бе от голямо значение за него – дали щеше да е толкова дръзка измежду кожените завивки?
При мисълта мъжествеността му мигновено се раздвижи, като ставаше все по-твърда, докато погледът му обхождаше тялото ѝ.
Бе достатъчно голяма, за да си заслужава да я вкуси. Пищни бедра и гърди. Може би не повече от година или две по-млада от него, чудесна хапка, която да вкуси. И която вероятно щеше да издържи до края на нощта, докато и двамата не бъдат напълно задоволени и изтощени. Имаше красиво дупе. Такова, което един мъж можеше да хване и…
– Милорд – каза тя твърдо, също като наставник, обръщайки се към заблудено и разсеяно дете. Тонът ѝ мигновено прекъсна блуждаещите му мисли за нейните „атрибути”. – Тук съм, за да наема вашите услуги за ескорт.