– Не ме докосвай, Нора – каза той с въздишка, щом тя се протегна да погали лицето му.
– Защо?
– Ако ме докоснеш, ще те целуна и ако сега го направя, не съм сигурен, че ще имам силата да се отдръпна и да се задоволя само с вкуса на устните ти.
Нора потръпна от думите, които ѝ прошепна. Очите му не можеха да скрият истината. Той я желаеше. Част от нея жадуваше за докосването му, а друга бе ужасена от това. Бе уплашена от чувствата си към него.
Там нямаше лъжи. Нямаше скришно място.
Можеше да лъже Катарина, но не можеше да излъже себе си.
Нора никога не бе спала с мъж, и досега не бе изпитвала нещо повече от преминаващо любопитство за докосването на мъж. Но по някаква причина, с Юън бе повече от любопитна. Какво би било усещането да прегръща мъж като него? Мъж, който бе див, неопитомен? Мъж, който можеше да я накара да потрепери само с плътния си глас?
Щеше ли да бъде внимателен с нея, или щеше да я яхне като животно, чието желание бе да се задоволи?
Докосни го и провери…
Тя се колебаеше. Въздухът около тях бе изпълнен със страст, с желание и глад. И двамата копнееха да се случи. Единственото нещо, което трябваше да направи, бе да се протегне и да го вземе.
Тя отстъпи назад.
Той издиша с облекчение и каза:
– Върни се в лагера, девойче. Ще те последвам след малко.
Нора го наблюдаваше, докато се надигаше и тръгваше.
С разбито от случилото се сърце и от факта, че беше страхливка, тя се върна в лагера, където Катарина я чакаше.
– Добре ли си? – попита я тя.
– Истината е, че не съм сигурна. – Нора погледна към посоката, където беше Юън. – Не мога да разбера какво е това, което ме привлича към него. Доста е озадачаващо.
– Няма тайна. Той със сигурност е честен, силен и красив.
– Била съм край много красиви мъже в живота си, но никой от тях…
Нора не можеше да се насили да изрече думите.
Катарина повдигна вежда.
– Никой от тях какво?
– Нищо – отвърна припряно. – Държа се глупаво.
Тя се извини, че ще се оттегли да поспи върху импровизирания сламеник, който Юън бе приготвил за нея край огъня.
Земята беше студена и неудобна, но тя направи всичко възможно да не обръща внимание на това, докато умът ѝ повтаряше всичко, което се бе случило между нея и Юън откакто се бяха срещнали.
Катарина си легна и Нора слушаше как тримата мъже, свързани с нея, хъркат силно. Имаше усещането, че Пейгън спи леко, ако изобщо спеше. Нещо в него изглеждаше бдително дори когато си почиваше.
С часове наблюдаваше звездите в небето, но Юън така и не се върна.
Юън бе загубил представа за времето, докато лежеше в малко сечище, гледайки нагоре към небето. Трябваше да се върне в лагера, но нямаше желание да е там, където щеше да е принуден да гледа нещо, което не можеше да има.
И въпреки това можеше да вкуси Нора. Ароматът ѝ се просмукваше в главата му и го оставяше с желание като на гладуващ просяк.
Всичко, което някога бе искал в живота си бе да открие жена, която го гледаше по начин, по който други жени гледаха братята му. А не жена, която да му хвърли поглед, след което очите ѝ да се отместят към някой от другите и да се задържат там.
Това бе част от причината, защо бе толкова запленен от лъжите на Айзобел. Беше си помислил, че поне веднъж няма да му се налага да се състезава за обичта на някой. Че една жена може да го обича и да не желае братята му.
Но се бе оказало лъжа.
Без съмнение Нора щеше да е същата. Щеше да види Локлан и самозабравяйки се, да направи всичко, за да привлече вниманието му. Коя жена не би го сторила? Брат му бе висок, но не точно колкото него. И Локлан притежаваше искрящи черти, които караха повечето девойки да припадат в несвяст.
И най-важното, брат му бе леърд.
Юън въздъхна. Какво можеше да предложи той на една жена?
Нищо.
Разполагаше с пари, придобити от земите, оставени му от баща му, но те изобщо не се доближаваха до богатствата, които притежаваха братята му. Бяха достатъчно, за да може той и съпругата му да живеят добре, но нямаше да може да я глези.
И въпреки това, докато лежеше там, осъзнаваше, че това никога нямаше да е достатъчно, за да заинтересува някоя жена. Особено такава като Нора. Тя бе изискана и грациозна. Истинска благородничка. Най-вероятно бе дъщеря на някой богат лорд, който я бе глезил неизмеримо. Дрехите и кобилата ѝ бяха най-добрите, които някога беше виждал и бе очевидно, че е добре образована.
Бе изтънчена. Грациозна. Нежна.
Прекрасна.
За него такива жени бяха недостижими. Те бяха предопределени за мъже като Локлан, които бяха изучени на грация, държание и реч. А не за мъж, който беше толкова висок, че трябваше да се превива почти на две само за да влезе в някоя стая. Мъж, чието тяло бе толкова дълго, че не можеше да постави удобно краката си под масата.