– Юън?
Той подскочи стреснато, когато чу гласа на Нора в мрака.
– Какво правиш тук? – попита грубо.
– Не можах да заспя.
Той седна, докато тя се приближаваше. Бе облечена с тънка риза и плейд, който бе увила около раменете си.
Беше сплела дългата си руса коса, а плитката падаше над едното ѝ рамо чак до бедрата ѝ. Бе като видение на лунна светлина.
Мираж, който накара дъха му да секне.
– Трябваше да останеш в лагера, Нора. Опасно е да се разхождаш сама в гората.
– Знаех, че си тук някъде.
– Да, но ако се бе изгубила?
– Щеше да ме намериш.
– Ами, ако не можех?
– Щеше да ме намериш – повтори тя. Коленичи до него, а лунната светлина осветяваше лицето ѝ. – Мисля си, че ако си го поставиш за цел, можеш да преместиш и планина, ако се наложи. Да не говорим за откриването на изгубена жена в гората.
Той усети желание да ѝ се усмихне. Как го постигаше? Как можеше самото ѝ присъствие, да облекчава сърцето му?
Юън погледна извивката на челюстта ѝ и се запита какво би било, ако може да проследи красотата ѝ с език. Да усети млечната ѝ кожа с устни. Да чуе стоновете ѝ от удоволствие.
Против волята му, погледът му се спря на връвта на долната ѝ риза. Толкова беше лесно да се пресегне и да издърпа връзките, които я държаха притворена.
Или по-добре – щеше да я развърже със зъби…
Кръвта забушува във вените му като огън, възбуждайки го, карайки го да я желае. Искаше да я вкуси. Да се потопи в аромата и топлината ѝ, докато забравеше всичко освен това как го караше да се чувства. Щеше да е рай.
Когато Нора видя горещия поглед на Юън, дъхът ѝ спря. Тази вечер нямаше студ в тях.
Изгаряха от желание.
Не беше сигурна защо бе дошла при него. Усещаше силно привличане и се изуми, че той не пиеше. Изглеждаше напълно трезвен и тих.
– Какво правиш тук? – попита го тя.
За нейно по-голямо учудване, той ѝ отговори.
– Гледах звездите – тя погледна към небето. – И си мислех за това, което каза по-рано, че всяка си има история.
Тя се усмихна на думите му.
– Знаеш ли историите?
– Не. Знам само тази, която ми разказа. Ще ми разкажеш ли и други?
Нора потрепери от молбата му. Нещо ѝ подсказваше, че обикновено не би казал такова нещо на никого. Той се сближаваше с нея и това я караше да се чувства специална.
– Е, милорд, знаете колко държа на звука от собствения си глас…
Той се засмя леко, след това легна отново на земята така, както го бе намерила. Заинтригувана от смеха му, тя легна до него и изсумтя, докато се опитваше да се намести удобно.
– Ето така.
Юън я дръпна към себе си, за да може тя да постави глава на рамото му.
Сърцето на Нора заби лудо, когато той я накара да се сгуши в него. Никога досега някой мъж не я бе държал така. Главата ѝ лежеше на рамото му, докато ръката му я обгръщаше през кръста с длан, отпусната върху корема ѝ. Беше интимно и трогателно и я караше да се чувства странно. Плътният му и мъжки аромат бе окупирал сетивата ѝ, сгрявайки всяка част от нея. Можеше да усети силата му и коравите мускули, които я защитаваха. Тялото ѝ избухна от възбуда и болезнено пулсиране, което не можеше да разбере.
Прочиствайки гърлото си, тя посочи съзвездието Орион.
– Чувал ли си за Орион Ловеца?
– Не.
Тя закри звездите с ръка, посочи му колана на Орион, главата, ръцете и краката.
– Можеш ли да видиш очертанията?
– Да, виждам го.
– Много отдавна, в древна Гърция, живял Орион, който бил велик ловец. Син на Посейдон и Горгона Евриала, той търсил своята истинска любов по целия свят…
Юън слушаше мълчаливо, докато тя му разказваше как с години Орион се е опитвал да спечели ръката на Меропа и да получи благословията на баща ѝ, за да се оженят. Като наказание, баща ѝ ослепил Орион, който впоследствие не спрял да пътува, докато не открил гръцката богиня Артемида, която се влюбила в него. Брат ѝ Аполон се разгневил, когато научил за тази любов и подмамил Артемида да убие Орион, който бил издигнат в небесата от богинята, за да не го забрави никога.
– Защо всички твои истории включват провалена любов? – попита Юън. – Има ли такава, в която някой действително се жени за истинската си любов и живее щастливо с нея?
Тя се обърна към него и му се усмихна. Коремът му се сви.
– Има история за Купидон и Психея. Те живеят щастливо. Искаш ли да чуеш за тях?
– Да, девойче. Моля.
Докато Юън слушаше нежния ритъм на гласа ѝ, той бавно прокарваше дланта си по ръката ѝ надолу към нейната. В сравнение с неговите пръсти, нейните бяха толкова нежни... така меки. Хвана ръката ѝ в своята и погали внимателно с горната част на палеца си извитите ѝ и добре поддържани нокти. Нуждата да доближи ръката ѝ до устата си и да засмуче пръстите ѝ бе толкова силна, че не бе сигурен дали ще може да я отрече. Извъртя глава, за да може да я погледне, докато тя разказваше. Бузите ѝ бяха леко розови, докато говореше с нежен тон, изпълнен с доверие и любов.