Колко я желаеше.
Сега, докато лежеше толкова спокойно в прегръдката му. Какво ли щеше да е усещането да се движи с него? Да чувства приветстващата ѝ топлина под себе си? Вместо това, той лежеше допрял буза до главата ѝ и се бе примирил просто да я държи така, позволявайки на женствената ѝ нежност да го успокоява.
Когато Нора приключи с разказа си, тя осъзна, че Юън изцяло се бе отпуснал. Направо беше заспал.
– Юън? – прошепна тя, поглеждайки нагоре към него.
Той не помръдна. Нейният мечок лежеше с леко отворени устни, плитката ѝ почиваше между големите му пръсти. Дори не беше осъзнала, че я бе докосвал по косата. Но беше наясно с всяко негово друго движение. Бе усетила нежната му ласка, докато държеше ръката ѝ в своята и прокарваше пръсти по дланта и китката ѝ. И когато бе отпуснал бузата си на главата ѝ, тя се бе разтопила.
Претълкувайки се, Нора се надигна на ръце, за да го погледне, докато спи. Кичур черна коса падаше над челото му. Тя го отмести назад, след това проследи извивките на веждите му с върха на пръстите си.
Беше възхитително красив. Дори когато спеше, бе толкова силен и могъщ. Защо ѝ бе угодил тази вечер? Почти бе очаквала да ѝ се скара и да я изпрати обратно в лагера като непослушно дете. Вместо това, той я изслуша. Прегръщаше я. Окуражаваше я да му разкаже историите си.
Какво ли не би дала за съпруг, който да се държи с нея по този начин. Прехапа устна, когато мисълта се загнезди в съзнанието ѝ. Дали Юън щеше е такъв, ако тя беше негова?
Той не е за теб.
Нима?
Свиреше музика за нея и я изслушваше. Дори ѝ бе подал меч. Със сигурност подобни моменти компенсираха повечето му неизискани маниери.
Нужни са двама за брак.
Думите на майка ѝ отекнаха в съзнанието ѝ. Тя често ѝ бе изнасяла лекции за съпружеските задължения и какво се изискваше, за да изградиш здрав съюз.
Бракът е договор между мъжът и жената. Съпругата се грижи за съпруга. Грижи се за нуждите му, а от своя страна той я защитава и я издържа. Но за да бъде бракът щастлив, двамата трябва да се уважават. Никога не трябва да омаловажават или пренебрегват чувствата на другия. Вземи баща си например. По-скоро би извадил сърцето си, отколкото да ме разплаче. Съпругът ти винаги трябва да те изслушва, както и ти ще трябва да го слушаш.
Нора го изучи по-отблизо. Юън не изглеждаше типът мъж, който би пренебрегнал някого.
Проследи линията на устните му, спомни си вкуса им и как изглеждаха в редките случаи, когато се усмихнеше.
Ще трябва да се ожениш за някой. Защо не…
– Дори не си го помисляй – въздъхна тя.
Беше вярно, че трябваше да има съпруг, но Юън МакАлистър?
Той живееше в пещера!
Не можеше да се отрече, че бе хубава пещера с невероятно обзавеждане, но все пак беше пещера.
Какъв живот биха могли да имат?
Преди да осъзнае какво прави, тя смъкна края на ризата му. Никога преди не бе осъзнавала колко интересен е мъжкият врат. Колко приканваща може да е кожата. Погали адамовата му ябълка с пръсти, усещайки твърдата му мъжествена кожа и брада. Беше твърда и бодеше.
А челюстта му…
Наистина превъзходна. Силна и добре оформена. Никога преди не бе докосвала мъж по този начин. Родителите ѝ биха били много ядосани. Баща ѝ би ги погнал и двамата. Юън най-вероятно би бил кратък относно нейното изследване. Не изглеждаше сякаш му харесва да го докосва. Като тази вечер беше изключение.
Ако ме докоснеш, ще те целуна, а ако те целуна…
Да не би случайно да го подлудяваше? Можеше ли той да усети същото желание, която тя изпитваше към него? Майка ѝ я бе предупредила за мъжете и свирепите им и повтарящи се методи. Но вместо да я обезчести, Юън бе заспал като безобидно пале. Наистина бе безобидно пале! Тя се засмя при мисълта. Със сигурност нямаше нищо безобидно в страховит мъж като него.
Нора положи главата си обратно на гърдите му и се заслуша в ударите на сърцето му.
Само си бе представяла да лежи по този начин с мъж. Беше нещо, което смяташе да сподели със съпруга си, никога с мъж, който едва познаваше.
Тогава Юън се обърна, придърпвайки я по-близо към себе си. Прегръдката му се стегна.
– Юън? – каза тя. – Ще ме смачкаш.
Той отпусна хватката си, за да може да диша, но не я пусна. Вместо това се сгуши по-близо. Всъщност не беше толкова лошо. В действителност беше доста приятно. Отпускайки се, Нора се остави звукът от дълбокото му дишане да я приспи.