За първи път от години, Юън сънува приятни неща. Киърън не беше в съня му, за да го преследва. Нямаше и следа от Айзобел и жестокостта ѝ. Само Нора беше там, с котешките си очи и несекващите си въпроси. Той въздъхна в съня си, след като я видя да му маха от една приятна, зелена поляна.
– Елате, милорд, да седнем – тя го придърпа до себе си, за да му предложи питка и ейл.
В съня си, Юън затвори очи, за да се наслади на вкуса от пръстите ѝ, докато тя го хранеше с питка. Досега не бе познавал нещо по-сладко.
Отпи от ейла, след което остави храната и пиенето настрани, за да може да се вгледа в жената, която го изпълваше с желание. Караше го да копнее за неща, които отдавна бе загърбил. Мечти, които нарочно бе захвърлил.
Той я придърпа към себе си, наведе се и вкуси сладките ѝ устни. Тя прокара ръка през косата му, което го накара да изтръпне, а езикът му дразнеше устата ѝ. Простена името ѝ, докато спускаше устните си към нежната ѝ като крем шия, където изгаряше да я вкуси. Тя се притисна към него, извивайки гръб, а гърдите ѝ се допряха неговите.
Неспособен да издържи на мъчението, той обхвана гърдите ѝ с ръка и подразни стегнатото зърно с длан…
Нора простена като се раздвижи в съня си от нечии страстни целувки. От усещането, че някой докосваше тялото ѝ по начин, по който никой преди не бе дръзвал. Стреснато тя отвори очи, за да открие че Юън я държи. Устните му настоятелно и страстно целуваха врата ѝ, докато левият му крак се намираше между бедрата ѝ. Бе обхванал гърдите ѝ в топлата си длан.
– Юън – каза тя.
Замаяно той се отдръпна и примигна.
– Нора?
– Да. Не ме ли позна?
Очакваше той да се отдръпне, или поне да премести ръката си от гърдите ѝ.
Но не го направи.
– Знаех, че си ти. Помислих, че сънувам – преди тя да осъзнае какво прави, той отново сведе глава, за да я целуне. – Отблъсни ме, Нора – каза той внезапно. – Кажи ми, че те отвращавам и че не искаш да имаш нищо общо с мрачен, самосъжаляващ се пияница.
Тя се намръщи на думите му.
Кой му беше казал това?
– Не те намирам за отблъскващ, Юън. Напротив.
Той хвана лицето ѝ в големите си ръце и я погледна. Очите му бяха мрачни и изпълнени с болка.
– Кажи ми го, Нора – настоя той. – Защото, ако не го направиш, ще те любя тук, в гората, като животно.
Думите му я шокираха, точно толкова колкото и признанието му, и отчаянието което чу в гласа му.
Леля ѝ Елеонор, веднъж ѝ бе казала, че най-ценното притежание на една жена беше нейната девственост. Ако жената имаше късмет, тя щеше да избере на кого да я отдаде.
Ако ли не, баща ѝ щеше да вземе решението. В съзнанието ѝ се появи лицето на Раян и тя едва се сдържа, за да не се свие. Ако не успееха да стигнат до Англия, той щеше да е нейната съдба. Никога нямаше да я накара да се чувства така, както Юън. Тялото ѝ бе горещо и трепереше, изпълнено с желание. Ами ако само Юън я караше да се чувства така, а никой друг не успееше? Ако го отпратеше, щеше да се омъжи непокътната. Раян изобщо не се вълнуваше от това дали е девствена; интересуваше го само богатството ѝ.
Но Юън…
Той имаше нужда от нея. Усещаше го дълбоко в себе си. Винаги се бе чудила какво ли щеше да е да си легне с мъж. В съзнанието си си бе представяла сладкодумен трубадур, който щеше да спечели сърцето ѝ. Но тихият мечок, беше този, който я зовеше.
Недей.
Думата се заби в съзнанието ѝ. Ако го направеше, щеше да я промени завинаги. Повече нямаше да е невинна. Можеше дори да зачене детето му. Но нещо дълбоко в нея ѝ подсказваше, че износването на детето му едва ли щеше да е най-трудното нещо. В края на краищата, любопитството и желанието ѝ надделяха над нея. Майка ѝ винаги ѝ беше казвала, че ще я отклонят от пътя ѝ.
Тази вечер я бяха завели при Юън МакАлистър и точно тук искаше да бъде.
– Люби ме, Юън.
12 Юдейският цар Ирод се опитва да съблазни жената на своя брат Филип – Иродиада, но Йоан Кръстител го порицава, задари което е затворен в тъмница. На рождения ден на Ирод дъщерята на Иродиада – Саломе танцува за него и той ѝ обещава каквато награда пожелае. По съвет на майка си, Саломе изисква главата на Йоана Кръстителя, заради което Ирод дава заповед да обезглавят Йоан и да донесат главата му на тепсия на танцьорката – Б.р.
13 Хвърляне на кабер – Шотландски спорт, в който атлетът хваща голямо дърво, без клоните, и го балансира до изправено положение, а после след няколко стъпки за засилка, състезателят трябва да го хвърли, максимално далеч – Б.пр.