Глава 7
Думите на Нора шокираха Юън. Беше очаквал, че ще го отпрати, а не да го приканва. Не би трябвало да го желае. Добрият мъж би се отдръпнал от нея. Но той не беше добър. Бе див и груб. От типа мъже, които вземаха това, което искат, без да мислят за бъдещето. Точно заради това се бе забъркал в нещастието с Айзобел. Беше действал под влиянието на страстта и бе платил прескъпо за това. Той и благоприличието бяха пълни непознати. Никога не е бил такъв тип човек. Бе оставил маниерите и изискаността на братята си, докато той се оправяше сам без строгите окови, в които обществото и майка му го бяха хванали. Сега съжали, че не знаеше думите, с които да признае на Нора колко много означаваше този момент за него.
Колко много тя значеше за него. Беше прекарал толкова време без утеха. Дълги години без топлината от нежна ласка. Как беше възможно да се отдръпне сега. Особено след като вкуса ѝ се бе отпечатал върху езика му. Коприненият рай, който беше устата ѝ, бе нещо, на което не можеше да устои. Той беше просто смъртен, а не някой светец. Не, никога не е бил светец.
Юън проследи извивката на подутите ѝ устни с върха на пръста си, преди да ги разтвори и да я целуне страстно.
Той затвори очи и вдиша сладкия ѝ дъх, оставяйки езика си да се дуелира с нейния, да обходи небцето ѝ, докато тя не изстена и потръпна от движението. Гъвкавото ѝ тяло се притисна към неговото, докато той освобождаваше връзките на долната ѝ риза.
– Би трябвало да ме отблъснеш – каза той, като се отдръпна от целувката ѝ, за да се вгледа в нежните ѝ, приветстващи очи.
– Може би, но често правя обратното на това, което трябва.
– Да, девойче, така е. И това е едно от по-скъпите ти качества.
– Подиграваш ли ми се?
– Не, любима, никога не бих ти се подиграл.
Сърцето на Нора запърха, когато той я дари с истинска усмивка. Беше неочаквана и спираща дъха.
Очите му блестяха на слабата лунна светлина. Желанието му я прегръщаше, докато ръцете му я защитаваха от студената и влажна земя. Страстта и силата му я обгръщаха.
И тя искаше още.
Нора простена гърлено, когато той се върна към устните ѝ, за да я целуне нежно. Никога преди не беше докосвана по този начин. Никога не си бе помисляла, че обикновена целувка ще бъде такова невероятно преживяване.
И когато топлата му, гальовна ръка се доближи до гърдите ѝ, тя подскочи от нетърпение. Болка и удоволствие пронизваха тялото ѝ, докато се разгорещяваше все повече в най-съкровеното си място.
Какво беше това, което се случваше с тялото ѝ? Тази странна нужда, която я измъчваше?
Не разбираше тези чужди усещания. Бяха объркващи и всепоглъщащи.
Възбуждащи. Измъчващи. И я оставяха с желанието за още.
Юън спря да целува устните ѝ, за да си проправи път с целувки надолу по врата ѝ към гърдите, които бе обхванал с шепи. Нора преглътна при вида на главата му, наведена над гърдите ѝ и усещането за езика му, дразнещ стегнатите ѝ зърна. Езикът му беше груб и горещ, устните му – успокояващи и нежни. Притисна главата му към себе си, като остави кичурите коса да дразнят пръстите ѝ.
Беше толкава красив, докато я изследваше и дразнеше. Прекрасното му лице разкриваше удоволствието, което изпитваше само от това, че я докосва.
Тя въздъхна от задоволство и се остави на невероятните усещания да я завладеят, докато накрая не се превърна в продължение на мъжа, който я прегръщаше.
Тази вечер щеше да бъде негова.
Юън никога не бе докосвал тяло като нейното. Тя бе толкова възбудена, така привлекателна. Още повече, той знаеше, че тя споделяше с него нещо, което не бе споделяла с никого.
Той беше първият ѝ.
Не можеше да си представи защо би го избрала. Не заслужаваше това, което тя му предлагаше. Не беше достоен за нея и точка по въпроса.
Тя беше безгрижие и радост.
Той беше тъмнина и печал.
Но се радваше, че тази вечер поне засега, тя бе с него без значение каква бе причината.
Нора дръпна ризата му.
Нетърпелив да ѝ угоди, той я съблече, а карираните му панталони я последваха.
Тя ахна силно, докато прокарваше длани по напрегнатите му ръце. Той стисна зъби и отметна глава от удоволствие.
Нещата, които докосването ѝ му причиняваха…
Беше невероятно. Освежаващо. Караше го да се чувства мъжествен и див.
Беше силно възбуден. И най-вече, чувстваше се уязвим към нея.
Но не можеше да се отдръпне. Не, имаше нужда да получи още от нея. Копнееше да докосне всеки сантиметър от тялото ѝ и да го обяви за свое.
Нора усети моментна паника, когато Юън свали долната ѝ риза. Изведнъж тя бе гола пред него.
Беше страшно и странно еротично. Не можеше да си спомни някога да е била гола пред някого. Никой не знаеше как изглежда гола.