– Моите какво? – намръщи се той на думите ѝ.
– Имам нужда от мъж, който да ме придружи до Англия.
Не, изкрещя умът му, след като си спомни какво се бе случило последният път, когато някоя жена бе произнесла тези думи. Това бе нещото, което най-малко искаше да чуе днес. И най-вече от устата на красива блондинка.
Забеляза, че тя отстъпи крачка назад, след като ѝ се бе озъбил.
– Моля? – изръмжа той.
Жената преглътна.
– Имам нужда от мъж, който да ме заведе в дома на леля ми в Англия.
Юън можеше само да стои в леглото си, за да не събори стените. Без съмнение това бе дело на Моирите – присмиваха му се. Как можеше това да се случи два пъти в живота на един мъж?
– Защо? – попита той.
Нора прочисти гърлото си, без да подозира за гнева, който бушуваше в него.
– Сгодена съм за мъж, който не мога да понасям и имам нужда да ме придружите до дома на леля ми, където ще съм в безопасност и няма да се налага да се омъжвам за тази жаба.
Юън прокле ядно, а грубите му думи отекнаха в стените около тях.
– Ти луда ли си?
– Със сигурност, не съм.
– Тогава защо би дошла при мен?
– Защото вие сте най-страховитият мъж в Шотландия. Никой от клана на баща ми или от този на годеника ми не би посмял да ви спре да ме отведете.
– Можеш да забравиш, че това ще се случи, мила. Няма сила на тази земя или отвъд, която да ме накара да те заведа в Англия. Сега бързо напусни това място и…
– Не мога – вцепени се тя.
– Искаш да кажеш, че не искаш.
– Не – отвърна тя, увивайки ръцете си в плата на воала си. – Искам да кажа, че не мога да се върна там.
– И защо не?
– Защото вече съм оставила бележка, която гласи, че съм тръгнала с вас.
Глава 2
По лицето му Нора можеше да прецени, че бе изрекла възможно най-ужасяващите думи, които можеше да си представи този мъж. Оттенъкът на кожата му бе странен – цветна смесица от гняв, отвращение и недоверие.
– Какво искаш да кажеш с това, че си оставила бележка?
Съдейки по яростния блясък в леденосините му очи, тя със сигурност бе изрекла грешното нещо. Изведнъж, Нора бе ужасена, а това се случваше рядко. Баща ѝ често казваше, че се бе родила без капка страх в тялото си. Но сега сърцето ѝ биеше лудо, изпълнено с паника от гледката на едва контролирания му гняв. Юън МакАлистър не бе кой да е мъж и нямаше никаква представа колко опасен може да се окаже, когато бе раздразнен.
– Нямах избор – обясни тя, надявайки се да смекчи гнева му поне малко.
– Всички имаме избор, жено.
Юън стана от леглото и изтръпна, сякаш ужасна болка бе преминала през главата му.
Кожата падна от голото му тяло, когато той притисна дланта към лявото си око и отново изруга. Нора ахна и се обърна с гръб към него, въпреки че малка, палава част от нея искаше да се взира в тази чувствена сила и бронзова кожа.
Наистина бе свиреп мъж.
Мускулест, с необуздана сила и красота.
Можеше да го чуе как продължава да ругае, докато взема дрехите си и ги облича и през цялото време усещаше изгарящия му поглед. Беше горещ, могъщ и ужасяващ и я караше да трепери.
– Как може да си направила нещо толкова глупаво и ужасно? – озъби ѝ се той. – Какво ти е влязло в главата, за да те накара да кажеш, че си избягала с мен?
– Моля те – отвърна тя с мек и умоляващ глас. – Не мога да се омъжа за Раян МакАрън. Той е арогантен и е егоист. Мирише на лоша хигиена и яйца. – Нора потръпна при спомена за това. – Обича да яде сурови яйца, което, меко казано, е отвратителен навик и сега като се замисля, е най-добрата му привичка. По-скоро бих умряла, отколкото са се омъжа за него.
Юън изръмжа отново.
– Последният път, в който повярвах на жена, изрекла тези думи, си навлякох вражда с друг клан, която причини смъртта на мнозина мъже и жени и за двете страни. Струва живота и душата на брат ми и изпрати баща ми в гроба. Сега те питам – защо трябва да ми пука за това какво ще стане с теб, след като изобщо не те познавам?
Нора бе объркана от думите му.
– Някой друг е избягал от Раян МакАрън и е предизвикал вражда с МакАлистър?
Той се извърна, за да я погледне. Една вена пулсираше на слепоочието му, когато зловещо присви очите си.
– Възможно ли е да се опитваш да ме ядосаш повече?
– Не. Изобщо не се опитвам да те ядосам. Искам само да получа помощта ти. Мога да ти платя, ако те интересуват пари.
– Нямам нужда от парите ти.
Юън никога през живота си не бе срещал девойче като нея. Как смееше да идва тук и да го моли за такова нещо? Със сигурност разумът ѝ бе колкото грахово зърно. Каква жена би се довлякла сама до дома на мъж и да моли пълен непознат, да я отведе далеч от родителите ѝ? И докато се взираше в нея, се запита колко точно тя си приличаше с Айзобел.