Когато изглеждаше, че той бе решен да продължи да я дразни, тя го помоли за милост.
– Моля те, Юън – простена тя. – Страхувам се, че ако свърша отново ще умра.
Той се изсмя на молбата ѝ, след това извърна глава и засмука нежната кожа на бедрата ѝ.
Нора остана да лежи така, напълно изтощена и слаба. Дишаше накъсано, когато Юън я придърпа в прегръдката си и я задържа така.
– Не се шегуваше – каза тя, докато тялото ѝ бавно се възстановяваше. – Нямах представа, че това съществува.
Той я целуна по челото и хвана лицето ѝ с ръце.
– Нито пък аз – прошепна внимателно той.
Нора се усмихна и се сгуши в него, желаейки да е колкото се може по-близо до него. Това бе единствената прекрасна нощ в живота ѝ и тя се радваше, че я бе споделила с него. Ако утрешният ден я принудеше да се омъжи за Раян, поне беше познала една нощ на истинска страст. Нощ, в която бе лежала в прегръдките на мъж, който я желаеше и уважаваше.
Щеше винаги да я цени.
Юън слушаше как Нора заспива. Чувството на вина и съжаление го завзеха.
Това, което бе направил тази вечер, беше непростимо. Бе отнел девствеността ѝ – право, което принадлежеше на съпруга ѝ, а не на него. Баща ѝ и годеникът ѝ, щяха да са бесни, когато научеха. Мисълта, че друг мъж ще я докосва както той тази вечер, представата, че тя ще окуражава другиго с думите си, го изпълваше с неописуема ярост.
Тя бе негова!
Нямаш право да я имаш! И без това какво можеш да ѝ предложиш?
Юън зави и двамата с плейда ѝ и прокара ръка през бледорусата ѝ коса. Нямаше какво да ѝ предложи. Всичко, което знаеше, бе това какво изпитваше, когато я държеше така.
Начинът, по който се чувстваше всеки път, когато тя го погледнеше.
Господ да им е на помощ, защото и двамата щяха да си платят за тази вечер. Но той щеше да се увери, че ще е този, който щеше да заплати най-високата цена. Никой нямаше да нарани дамата, заради това, което му бе дала. Той щеше да се погрижи за това.
Катарина се събуди точно преди зазоряване. Всички все още спяха и тя не забеляза, че Нора не е в своя сламеник, докато не взе кофата си и не се насочи към потока за прясна вода. Подсвирвайки си мелодията, която майка ѝ я бе научила, тя откри Юън и Нора да лежат прегърнати под плейд. Въпреки че бяха почти покрити, личеше, че и двамата са голи. И не беше нужно да си много умен, за да разбереш защо двамата лежаха голи в гората под плейд. Тя се усмихна, след което се отдалечи на пръсти, за да не ги обезпокои. Въпреки всички протести на Нора, дамата бе влюбена в него.
Катарина почувства краткотрайна ревност. Искаше ѝ се да да намери мъж, когото да обича. Но нямаше да позволи това да унищожи радостта, която изпитваше към Нора. Любовта беше красиво нещо и всички заслужаваха да открият своята перфектна половинка. Тя вярваше в любовта от пръв поглед. Повече от това, Кат вярваше в предначертаната съдба. Някъде там всеки имаше своя половинка; един ден тя щеше да открие и своята любов.
Но това можеше да почака.
Сега Юън и Нора имаха нужда от нейната помощ.
– О, не и този поглед.
Тя се обърна, за да открие, че Виктор седи в сламеника си и я наблюдава.
– И какъв поглед е това? – попита тя.
– Замислила си пакост, шери. Просто ми кажи, че този път не включва и мен.
Тя се засмя.
– Не, Виктор, в безопасност си.
Той си отдъхна с облекчение.
– Благодаря ти за малката услуга. И кой е рибата, която е на път да се хване на въдицата?
– Това не те интересува.
Виктор изсумтя.
– Смяташ да ги събереш заедно, нали?
– И ако е така?
– Мисля, че Юън ще предпочете да го отровим, вместо да го упоим.
– Виктор! Той обича дамата.
– Кат – каза той с дрезгав глас – знам, че приличаш на майка си. Тя се остави сърцето ѝ да я отклони от пътя, и докъде я доведе това? Освен теб, всичко, което получи от своята капризна любов, беше разбито сърце. И до ден днешен чака известие от баща ти. Това ли искаш за тях двамата?
– Баща ми нямаше право на избор, за кого да се ожени, но той обичаше майка ми, знаеш го. Ако беше някой друг, щеше да се ожени за нея.
– Нора е обещана на друг. Знаеше ли това? Тя е обвързана с него, както баща ти беше…
– Не. Юън няма да позволи тя да се омъжи за друг. Знам го.
Той поклати глава.
– Не си играй с живота им, Кат. Умолявам те. Правя това само защото ми беше наредено, но знаеш, че не съм съгласен. Остави ги на мира.
Кат разбра предупреждението му. Той бе прав. Въпреки любовта между родителите ѝ, те бяха принудени да живеят разделени. Но не грейналите ѝ очи бяха събрали Юън и Нора заедно. Бяха собствените им действия.
И ако можеше да направи нещо, за да им помогне, щеше да го стори.