– Да? – отвърна тя.
Юън се почувства като внезапно ударен, когато я погледна.
– Имаш ли нещо против да пояздиш с мен за малко?
Той видя облекченото изражение на лицето на Виктор, когато мъжът му кимна с благодарност.
– Би ли било редно? – попита го тя.
– Да, би било, милейди – побърза да я увери Виктор и спря фургона.
Юън ѝ помогна да се прехвърли на седлото му. Придърпа я в скута си, така че тя седеше на една страна пред него.
Нора го погледна с подозрение, докато той наместваше роклята ѝ.
– Да не правиш това, защото искаш да запазиш слуха на горкия Виктор, а не защото искаш да яздя с теб?
– И двете.
Тя се усмихна.
– Значи, не те е грижа за собствения ти слух?
– По-добре да загубя собственият си слух, отколкото Виктор да ти извие врата.
Думите му я разсмяха.
– Тогава ще трябва повече да го измъчвам, ако това означава да седя в скута ти. Тук ми харесва.
И на него му харесваше. Повече, отколкото трябваше.
Беше му приятно да усеща Нора в прегръдката си и още повече да седи в скута му. Вече можеше да си я представи каква беше предишната вечер. Възбудена и приветстваща докосването му.
– Според теб, колко още ще пътуваме, преди да спрем, за да се подкрепим? – попита тя.
– Гладна ли си?
– Не, никак даже. Но се изморявам от ездата. Как издържаш на седлото толкова дълго? Не ти ли се иска да можеш да вървиш?
Преди да може да отговори, тя продължи.
– Смятам, че щеше да е по-добре, ако можехме да пътуваме пеша. Мога да си представя, че и на коня би му допаднало. Сигурно е трудно на жребеца ти да носи и двама ни.
– Ти едва ли тежиш толкова, че да му пречи.
– Да, но си мисля, че ти тежиш поне два пъти повече от обикновен човек.
Когато тя му напомни за това, Юън се намръщи.
– Това обезпокои ли те? Извинявай, Юън. Смятах, че си горд от факта, че си толкова едър. Братовчед ми Шон често се оплаква, че е по-нисък от повечето мъже. Всъщност той е с цяла глава по-нисък от мен. Защо ръстът ти, ще те притеснява?
Катарина отговори вместо него, когато изравни коня си с неговия.
– Представям си, че е огромно проклятие да си толкова висок, колкото и да си прекалено нисък.
– Да – съгласи се той. – Винаги си удрям главата, ръцете или краката в неща, които са направени за мъже на половината на ръста ми. Дори се наложи конят ми да бъде развъден по-едър специално за мен или коленете ми щяха да стигат до земята.
– Харесва ми височината ти – призна си Нора. – Няма нещо в ръста ти, което бих променила.
Юън се втренчи в нея изумено.
– Катарина? – извика Нора. – Мислиш ли, че ще спрем някъде, където може да има пресни горски плодове, за да си наберем?
МакАлистър продължи да язди тихо, докато жените си говореха. Не можеше да разбере защо неспирните разговори с Нора вече не го дразнеха.
– Искаш ли?
Той осъзна, че тя му говореше.
– Извинявай, не те чух. Какво казваше?
Нора се засмя, изглеждайки напълно незаинтересована от факта, че мислите му се бяха отнесли от разговора им.
– Катарина питаше дали ще береш горски плодове с мен. Искаш ли?
– Аз… – той се намръщи. – Да бера горски плодове?
– Нора ще има нужда от защита – каза Катарина. – Иначе може да се изгуби или да бъде разкъсана от мечка, или друго диво същество в гората.
Юън се намръщи при тези думи и странната нотка в гласа ѝ, докато споменаваше мечки, които разкъсват Нора. Не беше брал горски плодове, откакто беше момче. Но мисълта, че ще бъде насаме с Нора… Със сигурност му се искаше сам да я разкъса.
– За мен ще е удоволствие.
Катарина кимна.
– Ето, Нора. За обяд ще има пресни плодове.
Жените продължиха да говорят, докато не спряха, за да се нахранят. Беше малко след обяд. Юън и останалите мъже се погрижиха за конете, докато дамите приготвиха лек обяд от охладено месо и сирене. Но Юън не жадуваше за храна. Копнееше за нежната жена, която стоеше с изправен гръб и чиито маниери бяха съвършени като на кралица. Чийто смях звънтеше, докато говореше с мъжете и Катарина.
Скоро, след като приключиха с храненето, Катарина подаде на Нора малка кошница.
– Набери си горските плодове, докато почистя.
Мъжете възроптаха, но злобното намръщено изражение на Катарина, отправено към тях ги спря на момента.
– Не бързайте – каза Виктор.
– Няма да се бавим прекалено дълго – увери ги Нора.
Или поне тя така си мислеше. Ако Юън направеше каквото възнамеряваше, щяха да изчезнат поне за известно време.
Двамата навлязоха дълбоко в гората, докато накрая вече не можеха да чуят останалите и циганите не можеха да чуят тях.
Юън я наблюдаваше как се навежда към плодовете. Погледът му беше прикован към дупето ѝ. Моментално се възбуди, когато си представи как повдига полите ѝ и отново потъва дълбоко в нея.