Выбрать главу

– Някога правил ли си сам плодова пита? – попита Нора, след като се спря. – Предполагам, че не. Нали си мъж. Сигурно изобщо не си брал горски плодове, нали?

– Брал съм.

Тя се изправи, за да го погледне.

– Наистина?

– Да. Преди майка ми ни взимаше с братята ми в гората, за да берем горски плодове за нейните пайове и конфитюри – той се усмихна замечтано, когато си спомни. – Но по принцип изяждахме толкова голяма част от тях, че тя ни прогонваше скоро след като бяхме започнали.

– Кой изяждаше повече? – попита Нора, докато го водеше през храстите в търсене на храна. – Ти или някой от братята ти?

– Киърън. Той винаги беше гладен.

– А ти не беше ли?

– Не особено.

Нора понечи да прескочи едно паднало дърво. Юън я вдигна на ръце толкова лесно и я пренесе над него.

– Благодаря.

Кимвайки с глава, той го прескочи почти без усилие.

Нора го гледаше в блестящата светлина. Черната му коса се къдреше леко около раменете му. Бе толкова красив мъж. Преди да помисли какво прави, тя взе ръката му в своята. Почти очакваше да я пусне. Той не го направи. Вместо това стисна дланта ѝ в своята и я дари с тази колеблива усмивка, която му бе присъща. Беше такава, че ъгълчетата на устните му се извиваха нагоре съвсем леко, сякаш ако някой не внимаваше особено, можеше изобщо да не осъзнае, че е усмивка.

Но тя я познаваше.

Точно както бе започнала да познава мъжа, който я бе дарил с нея. След това той приближи ръката ѝ към устата си и я дари с нежна целувка по кокалчетата ѝ. Нора потръпна, като разпозна огъня в кристалносините му очи.

– От часове се опитвам да те целуна – каза той с дрезгав и дълбок глас.

С усмивка Нора хвана лицето му в ръце. Изправи се на пръсти и го целуна.

Воалът се смъкна върху раменете ѝ, когато той я повдигна, за да стигне устните му.

Вкусът му замая главата ѝ.

Тя усети как той се пресегна през нея и повдигна полите ѝ.

Юън знаеше, че не бива да прави това. Някой от циганите можеше случайно да попадне на тях във всеки един момент. Но не можеше да се отдръпне от нея. За него тя бе неустоима.

Нора ахна, когато той я постави да седне на един клон и я остави да се облегне срещу ствола на дървото. Преди да успее да го попита какво смяташе да прави, той отметна полите ѝ нагоре и разтвори краката ѝ. Тя се разтрепери като го видя да се взира в сърцевината ѝ. Очите му бяха мрачни и притворени, когато плъзна пръст в нея. След това се наведе и все така внимателно я пое с уста. Тя се въздържа да не извика от удоволствие, когато се пресегна, за да хване клона над себе си. Юън беше като диво животно, докато я дразнеше, а ласките му спираха дъха ѝ и я правеха слаба. Той се отдръпна с искрящи очи, докато сваляше панталона си, разголвайки възбудената си мъжественост пред жадния ѝ поглед. Целуна я по устните, преди да проникне дълбоко в нея.

Този път Нора изстена на глас.

– О, Юън – каза тя сподавено.

Устата му я изгаряше, докато се движеше в нея. Нора загуби контрол над тялото си и когато свърши, оргазмът беше толкава силен, че тя не можа да сдържи вика си.

С три дълбоки, резки тласъка Юън я последва.

Нора го задържа близо до себе си, докато той дишаше накъсано в ухото ѝ.

– Какво си ми сторила, девойче? – попита грубо. – Господ да ми е на помощ, изглежда, не мога да стоя далеч от теб.

Тя постави ръка на зачервената му, набола с брада буза. Очите му бяха мрачни и бурни.

– Изглежда, това е лудост, която е обхванала и двама ни. Защото и аз се чувствам така спрямо теб. Знам, че не трябва. Ти представляваш всичко, което намирам за неприятно в един мъж.

Тези думи като че ли го обидиха.

– Благодаря, милейди.

– Е, така е, и въпреки това в теб няма нищо, което да намирам за неприятно. Защо?

– Не знам. Трябваше да те отведа направо при брат ми.

– Радвам се, че не го направи.

Той я целуна. След което отново и отново, докато тя не остана без дъх и изтощена. Нора въздъхна от усещането за прегръдката му, докато все още беше в нея. Със стон, той се отдръпна и я остави с болезнена празнота.

– По-добре да не се бавим много или някой ще дойде да ни търси.

Помогна ѝ да оправи дрехите си и отново покри косата ѝ с воала, след което я поведе обратно в посоката, от която бяха дошли. Докато вървяха, воалът ѝ се закачи на един нисковисящ клон и падна от главата ѝ. Нора изсъска от болка. Опънатият клон се изстреля назад, откъсвайки воала от главата и роклята ѝ, като го хвърли на по-висок клон.

– По дяволите! – прокле тя с глас, изпълнен с раздразнение, докато се опитваше да подскочи и да го достигне.