– Ето!
Юън се приближи до нея и се опита да го стигне. Когато осъзна, че не може, той се отдръпна, за да си тръгне.
– Не – каза тя. – Не можем да го оставим на дървото.
– Защо не?
– Любимият ми е и е подарък от майка ми – при тези ѝ думи, той изръмжа. – Моля те, Юън!
Лицето му омекна. Подаде ѝ кошницата и се запъти към дървото.
Нора наблюдаваше с удивление как той лесно се изкачи по клоните. Без усилия се придвижи до мястото, където се бе закачил воалът ѝ. Дървото изпращя в знак на протест. Обзета от лошо предчувствие, Нора отстъпи назад. Може би не трябваше да го моли да го вземе. Малко след като достигна своенравният воал, клонът се счупи и мъжът полетя право към земята.
Сърцето ѝ спря, когато го видя да пада.
– Юън! – ахна тя и се спусна към него.
Той лежеше неподвижно на земята.
Глава 8
– Юън, моля те, кажи ми, че не си пострадал – панически, Нора огледа тялото му, търсейки наранявания.
Почти цяла минута Юън не можеше да диша. Падането не бе наранило нищо повече от достойнството му и бе изкарало въздуха му.
Но трябваше да си признае, че му харесваше да усеща ръцете ѝ, които обхождаха тялото му. Допадаше му да вижда загрижеността по лицето ѝ.
– Взех ти воала – каза той и въпреки болката в ребрата и гърба си, ѝ го подаде.
– О, забрави за глупавия воал. Наранил си се.
Глупав воал? Сега беше глупав?
Юън се намръщи срещу нея. Не беше наистина пострадал, но не искаше тя да знае това. Нора прокарваше ръце нагоре-надолу по тялото му, търсейки наранявания и въпреки, че трябваше да се чувства заситен след срещата им, не беше.
Още сега можеше да я обладае отново.
И това го изненада повече от всичко.
– Да доведа ли Лисандър, или Пейгън? – попита тя.
– Не – побърза да я увери той. Тези двамата щяха само да се засмеят и веднага да разберат, че не се бе наранил. – Мисля, че ще се справя и с твоя помощ.
– Какво да направя?
Юън потисна вълчата си усмивка. Трябваше да се чувства виновен, задето се възползваше от нея по този начин, но не беше. Наслаждаваше се на загрижеността и вниманието ѝ.
– Ау! – каза той, като докосна бедрото си.
– Ранен ли си там?
– Да.
Нора прокара ръка по крака му към вътрешната част на бедрото. Юън стисна зъби, когато пламтящо желание прониза слабините му, докато тя разтриваше крака му, опитвайки се да облекчи болката.
Нора дори не подозираше, че само я увеличаваше.
– Ами гърбът ти? – попита тя. – Там боли ли те?
– Може би. Пулсира и не мога да преценя.
Тя му помогна да се изправи до седнало положение.
Юън затвори очи, докато тя опипваше гърба му с ръце. Но истината бе, че предпочиташе да го направи с устата си.
При тази мисъл, слабините му реагираха.
Когато Нора понечи да се отдръпне, той изпъшка, сякаш го боли.
– Дясното ми рамо.
Нора започна да масажира ставата.
– Тук?
– Да.
Ръцете ѝ се спускаха по-надолу и по-надолу. О, усещането беше невероятно.
Прекалено хубаво. Дланите ѝ бяха най-прекрасното обезболяващо, което някога бе познал. Само заради това нейно пълно внимание, бе готов да падне от друго дърво.
Тя му помогна да се изправи на крака. Юън се постара да не я натоварва много с тежестта си, докато куцаше до нея. Никога досега някой не се бе грижил за него по този начин. Братята му щяха да се засмеят, след което да го сритат и да кажат да не плаче като момиче. Майка му, в някои моменти се бе опитвала да го глези, но с други трима сина, тя винаги бе заета с техните нужди и той оставаше забравен, докато тя се спускаше да обгрижва Брейдън, Киърън или Локлан. Трябваше да признае, че начинът, по който Нора се грижеше за него му харесваше. Допадаше му идеята да има пълното ѝ внимание.
И най-вече му харесваше мястото, където беше ръката му.
– Юън? Били могъл малко да смъкнеш ръката си?
С неохота той я отмести и направи каквото му каза – постави я под гърдите ѝ, за да може все още да усеща извивките ѝ. Един мъж би могъл да свикне с това. Но истината бе, че предпочиташе да обгръща нежното възвишение. Да усеща твърдите ѝ зърна и да ги дразни с ръка. Нора имаше красиви гърди. Нито прекалено големи, нито прекалено малки. Изпълваха ръката му идеално.
Тази мисъл го възбуждаше още повече. Погледна назад към дърветата и простена от желание.
– Нараних ли те? – попита тя.
– Не, любима – отвърна той пресипнало, искайки му се в крайна сметка да не пътуваха с циганите.
Приближиха се към останалите.
– Какво се случи? – попита Катарина веднага щом ги видя.
– Юън падна от едно дърво, докато се опитваше да свали воала ми – обясни Нора. – Мисля, че е наранил крака и гърба си.