Юън забеляза погледите на останалите мъже, изпълнени със съмнение и разбиращата, подигравателна усмивка на Пейгън.
– Паднал от дърво, а? – попита той с шептящ тон, предназначен само за Юън.
МакАлистър го изгледа злокобно. Когато отговори, се постара да бъде достатъчно тихо, за да не ги чуе Нора.
– О, хайде, ревнуваш, че няма красиво момиче, което сляпо да те обича.
За негова изненада Пейгън се засмя.
– Истина е. С удоволствие бих се хвърлил от планината, за да вкуся тези устни.
Юън го изгледа подозрително, но Пейгън просто се отдалечи и ги остави.
– Наистина ли? – Виктор попита Юън, след като Пейгън си бе отишъл. Той погледна към Нора. – И от колко точно високо падна?
– От достатъчно високо – побърза да го увери Нора.
Лисандър изсумтя.
– Жалко, че не е паднал на главата си.
Бейвъл го сръчка.
Без да им обръща внимание, Нора помогна на Юън да се качи отзад във фургона.
– Ти си почини тук, аз ей сега ще ти донеса нещо за пиене.
Когато Нора го остави, Катарина се приближи и ѝ прошепна така, че Юън да не я чуе.
– Не ми изглежда да е наранен, милейди. Мисля, че се възползва от вашата отзивчивост, за да може да остане по-близо до вас.
Нора се усмихна зловещо.
– Това ми е ясно. Ще е нужно нещо повече от такова леко падане, за да го нарани, но сякаш ми допада да е близо до мен.
Тя намигна на Катарина, която се засмя.
Не мислеше, че Юън ще ѝ позволи такава свобода с тялото си, ако не беше „ранен“. И, изглежда, ласките ѝ му харесваха прекалено много, за да ги спре.
Ако искаше някой да го глези, то тя със сигурност щеше да му угоди.
Докато се връщаше към фургона, тя го видя с воала ѝ. Държеше го притиснат към лицето си, сякаш го вдишваше. Забелязвайки я, той бързо го остави настрани и се поизправи. Нора го гледаше. Дългите му крака бяха изпънати напред, а той изглеждаше виновен. Тези проницателни сини очи я караха да трепери. Бе толкова страховит и силен и в същото време в него имаше нещо игриво. Но това, което най-много я въодушевяваше, бе, че не се заиграваше с други. Само на нея ѝ бе позволено да вижда по-нежната му същност. И това много ѝ харесваше.
Нора се качи във фургона и седна до него, като му подаде мяха за вино.
Той отпи и я погледна изненадано.
– Донесла си ми ейл?
– Помислих, че ще ти помогне за болката.
Виктор се приближи, за да ги провери.
– Как си, момче?
Юън я погледна смутено.
– Ще се оправи – отвърна Нора. – Просто има нужда от почивка. Ще може ли да се вози тук отзад за известно време?
Виктор кимна.
– Ще потегляме тогава.
Нора чу как другите се връщат по конете си и как Виктор завърза този на Юън и нейния за края на фургона. След няколко минути, бяха потеглили на път.
На лицето му отново се бе изписал виновен поглед, който ѝ подсказваше, че не изглеждаше толкова пострадал, колкото му се искаше тя да вярва.
Така да бъде. Нора бе повече от доволна да се вози отзад сама с него.
– Кой мислиш е мъжът, който е платил да те отвлекат? – попита тя след кратко мълчание. – Имаш ли много врагове?
– Не. Единственият ми враг беше Роби МакДъглас, но след като враждата между клановете приключи, той ми прости и се държим приятелски.
– Това е странно, нали? Чудя се дали не е жена, която се е увлякла по теб и е платила на някой да те заведе при нея.
Юън ѝ се намръщи.
– Доста странно нещо си мислиш.
– Не чак толкова. Доста си привлекателен, когато не се мръщиш.
– Не се мръщя.
Тя докосна челото му и приглади чертите му.
– Мръщиш се прекалено много.
– А ти говориш прекалено много.
Тя се усмихна с топла усмивка.
– Да, затова Раян ми е толкова ядосан. Казва, че съм постоянна вихрушка от глупости.
С въздишка Нора придърпа главата му към своята. Цяла вечност можеше да отпива от устните му.
Известно време Юън хапеше устните ѝ, като ги галеше и дразнеше. За първи път тя стоеше по този начин с мъж и му позволяваше да прави каквото поиска с устата и тялото ѝ.
И това много ѝ харесваше.
Най-накрая Юън се отдръпна и Нора се настани до него в безопасността на прегръдката му, докато фургонът се друсаше под тях. Никой от двамата не бе спал особено предишната вечер.
И затова тя позволи на успокояващия звук на сърцето му да я примами в блажен сън.
Юън си играеше с косата ѝ, докато нежният ѝ дъх галеше врата му. Колко обичаше начина по който усещаше тази жена в ръцете си. Беше толкова нежна срещу неговата твърдост.
Опита се да си спомни Айзобел. Не можеше дори да си представи лицето ѝ, а само болката, която тя бе оставила след себе си.