Юън слезе след нея, забравяйки, че би трябвало да е ранен. Веднага щом излезе навън, Нора изцъка раздразнено с език.
– Засрамете се, милорд, да се преструвате на ранен и да се възползвате от добрината ми. И като се замисля, че се бях притеснила за вас...
Юън се почеса по брадата и смутено извърна поглед.
Минавайки покрай тях, Пейгън се засмя.
Нора игриво погали Юън по ръката, след което се повдигна на пръсти и го дари със сестринска целувка по бузата.
– Не че сте искали, но ви прощавам.
Отделиха няколко минути, за да се приведат в приличен вид. Юън хвана Нора за ръката и я поведе към града. Спря се само за да попита дали има кръчма и бяха насочени към най-голямата сграда в селото. Циганите бяха зловещо тихи, докато вървяха зад тях.
Вратата на кръчмата беше отворена и няколко мъже седяха на масите и пиеха от бокали.
– Мога ли да ви помогна, добри хора? – попита една възрастна жена, когато се приближи, за да ги приветства.
Имаше едра фигура и тъмна, кестенява коса, която бе равномерно прошарена.
Юън наклони глава.
– Бихме искали храна и легла за през нощта, ако имате свободни.
Жената ги заведе до маса, близо до огнището.
– Тук май не са много дружелюбни, нали? – попита Нора, след като седна до стената.
– Това е малко село, милейди, и повечето хора са подозрителни към непознати. Страхуват се, че или ще откраднем децата им, или ще ги прокълнем с шарка – намигна ѝ Катарина.
Нора се намръщи.
– Не мога да си представя защо.
– Нито аз – добави Юън. – Особено след като ни упоиха и отвлякоха.
Тя го сръчка с лакът. Бузите на Виктор почервеняха. Катарина и Нора се засмяха.
– Но признайте си – каза Катарина, – отвличането е най-хубавото нещо, което ви се е случвало.
Юън погледна към Нора. В това може би имаше някаква истина. Но не искаше да си го признае, особено на глас.
След като храната им бе сервирана, вратата се отвори отново. Юън видя как мъж, може би няколко години по-възрастен от него влезе. Знаеше, че има нещо познато у него, но не разбра какво е, докато човекът не подмина масата им. Беше по-големият брат на Айзобел.
Сърцето му спря да бие. Не беше виждал Греъм МакКейд от преди деня, в който Киърън беше отвел Айзобел от дома на баща ѝ.
За годините си, мъжът изглеждаше по-възрастен. Лицето му бе брадясало и изпито. Кестенявата му коса падаше свободно около раменете му, а той самият беше слаб и върлинест.
Беше очевидно, че МаКейд бяха изпаднали в трудни времена.
– Греъм – поздрави го прислужницата. – Отдавна не си идвал насам. Към дома ли си се отправил?
– Да, но не знам защо си правя труда. Ако имах малко здрав разум, щях да съм се запътил към Франция и да забравя, че изобщо съм зървал Шотландия – той се поколеба за момент, сякаш бе осъзнал, че е казал прекалено много, след което добави колебливо. – Имаш ли свободна стая за вечерта.
– Съжалявам, любов, преди няколко минути дадох последната.
Той изруга и се обърна надясно, изправяйки се точно пред мястото, където вечеряха.
Мъжът не помръдна, присвиви очи и разпозна Юън.
– Ти – изръмжа той. – Фай, не очаквах, че пускаш боклуци в кръчмата си.
Жената замръзна и ги погледна подозрително.
Юън се изправи. Не беше човек, който би позволил да го обиждат и нямаше намерение да се превръща в такъв.
– По-добре се успокой, Греъм МакКейд. Не съм в настроение.
Греъм погледна към Нора с презрение.
– От кой от братята си я открадна, а? Всички знаят, че Юън МакАлистър не може да има една жена, освен ако не я е отнел от някой друг.
Юън чу как Нора си пое рязко дъх. Изрева гневно, като заобиколи масата, за да го нападне.
Нора гледаше смаяно как двамата мъже се бият.
– Копеле – изръмжа Греъм, докато се удряха един друг. – Ти ми съсипа живота.
Юън не каза нищо, като нанесе на другия мъж удар, който го запрати право на земята. Вдигна го за ризата и го изблъска към вратата.
– Напусни, Греъм. В противен случай може да те убия.
МакКейд се засмя, разкривайки окървавените си зъби.
– Защо не го направиш? Какво значи моят живот за теб? Като нищо може да умра, след като семейството ти съсипа моето. – Греъм изплю кръв на земята и изръмжа към него. – Айзобел никога не би напуснала дома си, ако не бяхте ти и брат ти. Ти си този, който уби Киърън. Не се опитвай да обвиняваш невинно девойче за твоите дела. Тя беше добро момиче преди ти да я съсипеш.
Юън се наведе и хвана мъжа през кръста. Затича се към стената, като притисна Греъм към нея.
Преди да осъзнае, че се движи, Нора се изправи и прекоси стаята.
– Юън! – сопна му се тя. – Пусни го.
– Не и докато не го убия.