Юън въздъхна. Животът винаги го объркваше. Нора не беше невярна. Той знаеше това. Никога не беше използвала тялото си, за да постигне своето. Но му се беше отдала. Искаше му се някой от братята му да беше тук, за да си поговорят. Не, желаеше Киърън да е тук, за да поговорят. Стомахът го сви, като си спомни последният път, когато бяха заедно.
– Тя не те обича.
– Обича ме, Киърън. Приеми го.
Бяха се били като лъвове, опитвайки се да се разкъсат, докато Брейдън не бе застанал между тях, за да ги разтърве.
– Вие сте братя! – бе им се сопнал той. – Нима ще позволите на жена да застане между вас?
Избърсвайки кръвта от лицето си, Юън се бе взрял ядосано в Киърън.
– Никога не си обичал някоя жена за повече от няколко седмици. Можеш да имаш, която пожелаеш. Но Айзобел ме обича. Не можеш ли да ни оставиш на мира?
– Как можеш да го искаш, след това, което направи? Тя беше моя годеница, а ти си я присвои зад гърба ми. Ти не си мъж, Юън – ти си лицемерен страхливец.
Бяха продължили да се бият, докато накрая Локлан не бе извел Киърън от стаята. Същата вечер, Айзобел беше дошла и му бе казала, че си тръгва.
– Ако ме обичаш, Юън, ела с мен и можем да бъдем заедно завинаги. Никога няма да можем да останем тук в Шотландия със семейството ти. Никога няма да ни простят за това, което направихме. Единственият ни шанс да сме щастливи е да отидем в Англия. Ела с мен.
Като глупак, той бе тръгнал. Беше грешка, за която щеше да плаща до края на вечността.
Нора седеше в кръчмата с натежало сърце. Какво щеше да е нужно, за да повдигне духа на Юън? Тя погледна към Катарина, която се беше върнала отвън с нови дрехи за вечерта.
– Кат? – Жената се спря и я погледна. – Познаваш ли мъжете?
Катарина се усмихна.
– Да, милейди. Знам доста за тях.
– Как ги омайваш?
– Всички мъже или само Юън?
Нора се изчерви.
– Само Юън.
С усмивка на лице, Катарина я повика с пръст да я последва.
– Нека споделя с теб тайна, която майка ми ми каза. Гарантирано е, че ще спечелиш всеки мъж, без значение дали е просяк, или крал. Довери ми се, Нора. Прави каквото ти кажа и ще можеш да командваш всеки мъж, който ти хареса. Лорд Юън ще бъде безсилен пред теб.
Глава 9
Нора прекара часове с Катарина, докато тя я учеше на безбройните си опияняващи номера, с които да омае Юън с екзотични танци. Как да извива бедрата си, повтаряйки бурните движения на Катарина. Чувстваше се странно сладострастна и женствена, докато учеше танца, и откри колко е трудно да повярва, че майката на Кат я бе научила на всичко това.
Всичко, което майката на Нора бе направила, бе да я научи да бъде предпазлива и благоприлична. Грациозната ѝ и скромна майка щеше да полудее, ако разбереше, че Нора упражняваше такова странно езическо поведение.
Но ако така спечелеше вниманието на Юън…
– Това наистина ли ще проработи?
– Довери ми се – увери я Катарина. – Мъжете лесно се поддават на желанията си. Всичко, което трябва да направиш е да се погрижиш за тях, и voila14, те ти принадлежат.
– Да – отвърна тя, като си помисли за Айзобел и мъката, която му беше причинила.
– Затова сега Юън изпитва такава болка. Може би не трябва да го правя – каза тя, докато Кат я обличаше в една от своите рокли с дълбоки деколтета. – Майка ми винаги е смятала, че е лошо да дразниш един мъж.
– Лошо е само ако нямаш намерение да го задържиш.
Нора прехапа устна.
– Ами, ако не съм сигурна дали го желая?
– Така ли е?
Тя се поколеба, замисляйки се по въпроса.
– Да… не… може би?
Катарина поклати глава.
– Милейди, какво повече може да искаш от един мъж? Той е красив и е загрижен за теб. Гледа те така, сякаш животът му зависи от твоето щастие. Какво ли не бих дала, за да имам мъж, който да ме обича така, както той обича теб.
Изпълнена с несигурност Нора прехапа устна.
– Да, права си. Ако трябва да се омъжа, а аз трябва, не се сещам за друг, който бих предпочела пред Юън.
– Тогава защо се измъчваш?
– Ами, ако не ме иска? Той предпочита тихата си самота, а аз със сигурност не съм тиха.
Катарина завърза тънък прозрачносин воал около кръста на Нора.
– Чудя се дали толкова много му харесва, или просто е свикнал.
Нора изсумтя.
– Какво имаш предвид?
– Питам се дали го е избрал, защото му харесва, или е бил принуден от други.
Катарина отстъпи и огледа Нора преценяващо.
– Може би – съгласи се Нора. – И аз съм му казвала това, но никога не е говорил много дали е вярно, или не. – Тя замълча, когато Катарина се приближи, за да оправи косата ѝ. – Защо ми помагаш, Кат? Трябва да си смутена от това, което правим, а не да участваш.