– Ще ми посвириш ли? – попита го тя.
Юън успя да затвори устата си и изпълни молбата ѝ.
За негов ужас и наслада, тя започна да танцува на музиката. И не беше просто танц. Извиваше бедрата си и движеше ръцете си като сарацинска куртизантка.
Движеше се с невероятно плавна грация из стаята. Полите на роклята ѝ се разстилаха, разкривайки краката ѝ до съвършенство. Сърцето му забиваше лудо при всяко нейно движение, при всеки неѝн жест. В тялото му избухна огън, докато я гледаше. Желаеше я по начин, който го изгаряше отвътре.
– Къде се научи да правиш това? – гласът му прозвуча чужд, дори в собствените му уши.
Тя се спря за момент, свеждайки глава.
– Кат ме научи. Не ти ли харесва?
Той кимна, докато се мъчеше да си поеме въздух.
– Да, девойче. Харесва ми, и то много.
Тя му се усмихна и затанцува отново, като започна да сваля части от роклята…
Гърлото на Юън пресъхна.
Тя повдигна края на полата си и пропълзя на колене на леглото му, за да си отдъхне. О, изглеждаше толкова дива и палава. Сякаш беше въплъщение на мечтите му.
Не беше истинска, а създадена от Фей, за да го измъчва.
Нора свали още една част от роклята си и я уви около врата му, след което я използва, за да го придърпа достатъчно близо, за да го целуне. Юън изстена, когато я вкуси, а всяка част от него изгаряше за жената пред него. Нямаше друга като нея на земята.
Той захвърли лютнята настрани и я дръпна силно в прегръдката си. Опиянен от приятния ѝ цветен аромат, зарови глава между гърдите ѝ, за да може да целуне меката ѝ като крем кожа.
Тя издърпа ризата му, докато накрая той не я свали.
Нора изстена, докато прокарваше дланите си по раменете и надолу по ръцете му, където стисна мускулите му.
– Харесва ми как изглеждаш.
И той се чувстваше по същия начин.
Тя постави ръце на бицепсите му.
– Сега движи ръцете си.
Той го направи, а тя прехапа устна, сякаш изпитваше болка, породена от чисто сексуално блаженство.
– Не правя нищо, Нора.
– Знам, но начинът, по който усещам мускулите ти… – прошепна му тя.
Той поклати глава, удивен от нея. Нора прокара ръце през косата му, докато хапеше устните му. Харесваше му начинът, по който тази жена го целуваше; по който го гледаше, сякаш за нея е единственият мъж на света.
Тя го бутна обратно на леглото и го яхна през кръста.
– Кажи ми как да те задоволя.
– Ти го правиш, дори само когато си с мен.
Тя се усмихна.
– Наистина ли?
Той кимна утвърдително.
Усмивката ѝ се разшири, докато се отъркваше във възбудените му слабини. Усещането къде се намираше тя, го накара да изстене и той си представи колко по-добре би се чувствал, ако свалеше панталона си.
– Няма ли нещо друго, което мога да направя?
– Това е добро начало, любима – той се пресегна и развърза роклята ѝ, докато накрая гърдите ѝ не се разкриха пред жадния му поглед.
С разтуптяно сърце, Юън я придърпа близо до себе си.
Колко странно беше, че единственото място, където се чувстваше у дома, беше в прегръдката ѝ. Караше го да се усеща щастлив и желан.
Никой досега не му беше предлагал толкова много.
Ожени се за нея.
Искаше му се да може го направи. Но не знаеше коя е тя. Кое беше семейството ѝ.
Има ли значение?
Да, има. Политиката не беше нещо непознато в живота на семейството му, и каквото и решение да вземеше, щеше да се отрази и на тях.
Дори бягството му с Айзобел беше довело до ожесточение, причинило смъртта на безброй членове на клана МакАлистър. Враждата бе отнела живота на почти всичките братя на снаха му. Беше причинило години смърт и пропиляване на собственост. Пълно опустошение. Той не можеше просто да си избере момиче и да се ожени за нея. Всичко, което стореше, щеше да се отрази на клана му и на живота на братята му. И въпреки че знаеше това, той не можеше да се насили да стане от леглото и да я остави. Тя беше като някакво липсващо парче от него.
Важна част от него.
Нора се взря в лицето на Юън, когато той прекъсна целувката им, отдръпвайки се, за да я погледне. Ръцете му бяха подпрени от двете ѝ страни и той се взираше в нея, сякаш се опитваше да запомни лицето ѝ.
– Какво ви тревожи, милорд, че изглеждате така, сякаш е дошло Второто Пришествие?
– Кажи ми, коя си ти, Нора. Кое е семейството ти.
– Наистина ли е от такова значение? Не може ли да бъда просто селянка?
– Такава ли си?
– Ако кажа „да“, ще ме изгониш ли?
Той прокара показалец по извитата ѝ вежда и изучаваше лицето ѝ, сякаш се опитваше да разбере истината.