Но трябваше да си признае, че усещането за езика ѝ, който се плъзгаше по кожата му между пръстите, беше божествено. Пропълзявайки нагоре по тялото ѝ, той се вгледа в нея, беше гореща и готова под него. Гледката го прониза. Колко я желаеше. Нуждаеше се от нея. Ръцете ѝ пуснаха неговите. След това тя прокара дланите си по гърдите му, бедрата му; спусна ги надолу, докато обхвана възбудената му, твърда мъжественост. Тялото му мигновено реагира. Юън простена от удоволствието, което ръцете ѝ създаваха, плъзгайки се по члена му, докато се спускаха по-надолу, за да достигнат тестисите му.
– Кажи ми какво искаш, Юън – промълви тя задъхано.
Теб.
Думата не излезе от устата му. За разлика от нея, словата бяха непознати за устата му.
– Предпочитам да ти покажа – отвърна той задъхано.
Навеждайки глава надолу, той я целуна, след което проникна дълбоко в нея. Изръмжа, когато усети топлата и прекрасна влага, която го заобикаляше. Изстена от чувството за тялото ѝ, което приветстваше проникването му. Бавно той започна да я люби, наслаждавайки се на усещането за силната ѝ прегръдка. Знаеше, че няма да продължи вечно и че ще трябва да я пусне да си отиде.
Но да го стори, щеше да е най-трудното нещо, което някога бе правил.
Юън я целуна по устните, докато проникваше в нея. Имаха само още няколко дни заедно. След това съдбата и обстоятелствата щяха да ги разделят.
Бори се за нея.
Смееше ли?
Осмеляваш ли се да не го направиш?
Опита да си представи как се връща обратно в пещерата без нея или как прекарва един ден без усмивката ѝ.
Не можа.
Болката от тази мисъл беше прекалено силна. Не, щеше да я задържи при него без значение от последиците. Тя беше единчкото хубаво нещо в живота му. Единственото, което го правеше щастлив и никой нямаше да му отнеме това.
Не и без бой.
Нора забеляза решителността в стегнатата челюст на Юън, докато той забързваше тласъците си.
– Добре ли си? – попита го тя, любопитна какво бе причинило внезапната промяна у него.
– Да, любима – отвърна той, наблягайки на думите си с тласъци. – Когато съм с теб, винаги съм добре.
Тези му думи я накараха да се разтопи. Обгръщайки раменете му с ръце, тя го задържа близо до себе си, наслаждавайки се на горещата му гола плът, притискаща се в нейната.
Нора погъделичка челюстта му с устни и език, докато прокарваше ръцете си по гладкия му гръб, надолу към бедрата му. Разпери длани над възхитителните му задни части и затвори очи, докато го насърчаваше да продължи.
Тялото ѝ се стегна и потрепери, когато вече не можеше да издържа повече.
Стенейки силно, тя се остави на оргазма и задържа Юън близо до себе си, докато и последният трепет не премина през нея.
Той взе лицето ѝ в ръце и я целуна страстно. След това тя го усети. Юън изръмжа, целувайки я, докато собственото му освобождение не го завладя.
Той се зарови дълбоко в нея и замръзна.
– О, девойче – простена в ухото ѝ. – Наистина няма нищо по-добро от това, да те усещам в леглото си.
– Няма нищо по-хубаво от това, да те усещам в себе си – лицето ѝ се изчерви, след като осъзна какво беше казала.
Но в момента, в който видя приветливото и задоволено изражение на лицето му, смущението ѝ се изпари.
Той я целуна нежно, след което се отдръпна. Завъртя се по гръб и я придърпа в прегръдката си.
Нора се отпусна на гърдите му, заслушвайки се в ударите на сърцето му под бузата ѝ. Плътното туптене беше толкова успокояващо. Искаше ѝ се да може да лежи така завинаги.
Рисуваше кръгове по гърдите му и разсеяно си играеше със зърната му.
– Продължавай да правиш това, Нора – каза той пресипнало, – и никой от двама ни няма да спи тази вечер.
Това беше закана, която той добре изпълни преди да се съмне.
Почти се беше развиделило, когато Юън най-накрая заспа, сънувайки нещо, за което не беше помислял от много дълго време.
Сънува себе си у дома с Нора. Видя я с децата му и за първи път, след като Айзобел беше заминала с любимия си, той се осмели да се надява за мечта, която бе изгубил.
Дори в съня си, можеше да я усети до себе си, да почувства топлия ѝ дъх върху кожата си. Намираше утеха в нея и в знанието, че щеше да бъде негова.
Никой никога нямаше да ги раздели.
Късната следобедна светлина, прокрадваща се в стаята, събуди първо Нора. Тя се прозина и погледна към Юън, за да види, че той все още спи дълбоко.
Беше напълно гол.
Лицето ѝ пламна, но тя не можеше да извърне поглед от дългите му, стройни крайници, изпъкващи със здрави мускули. Бронзовата му кожа изглеждаше пищна върху белите ленени чаршафи и това караше устата ѝ да се навлажнява.