Не че трябваше да го желае след нощта, която бяха прекарали. От тази гледна точка, тя не би трябвало да може да се движи.
Юън ѝ бе показал начини, по които мъж може да обладае жена, за които не би помислила, че са възможни. Но нито веднъж не я бе наранил.
Не, мечокът ѝ винаги беше нежен.
И докато се взираше в голото му тяло, тя много добре си спомняше как облизваше гърдите му. Как усещаше суровата му сила да я обгръща, докато той я държеше в прегръдката си.
Невероятен беше единствената дума, която можеше да го опише.
Тя се изниза от леглото и бързо се облече в роклята, която беше заела от Катарина, опитвайки се да не го събуди. Без съмнение целият ден щеше да е изморен.
Усмихвайки се, тя дяволито прехапа устна, когато си го помисли.
След като се облече, Нора се насочи към стаята, която споделяше с Катарина. Щеше да има нужда от собствените си дрехи, преди да слезе долу, за да закуси.
Докато напускаше стаята на Юън, тя срещна собственика на странноприемницата в коридора. Той я изгледа гневно, когато тя се извини и се насочи към стаята, където спеше Катарина.
– Милейди… добре ли прекарахте вечерта?
Приятелката ѝ вече се беше събудила, и от усмивката на лицето ѝ, Нора знаеше, че не беше нужно да ѝ казва къде е била.
– Шшш – каза тя.– Ще трябва да прекарам остатъка от живота си, плащайки за това.
– Тогава го превърни в почтен мъж.
Нора се засмя.
– Само ако беше толкова лесно – тя въздъхна обнадеждено, докато събираше нещата си.
Какво ли би било да прекара остатъка от живота си с Юън, по начина, по който бяха преживели последните няколко дни.
Щяха ли някога да се смеят и да бъдат щастливи? Или той щеше да се върне към мрачните си навици.
Трябваше да признае, че мисълта за него като съпруг беше наистина прекрасна, и тя в действителност смяташе да го превърне в почтен мъж, както Кат беше предложила.
Приятелката ѝ се извини и излезе, за да я остави сама.
Нора се изкъпа и облече, след което събра нещата си и слезе долу.
Виктор взе багажа ѝ от нея и го занесе до фургона. Нора му благодари и се насочи към мястото, където Катарина седеше със самун хляб.
Когато Кат ѝ подаде парче, гласът на собственика на странноприемницата прозвуча в стаята като гръмотевица.
– Тук, на това място с достойни хора, не се обслужват блудници. Ако иска да се храни, може да го направи отвън с кучетата.
Никога досега, през целия ѝ живот не бе била толкова ужасена или обиждана.
Няколко души от редовните клиенти я погледнаха с любопитство.
Гърлото ѝ се стегна от силно чувство за срам, което беше подсилено от погледите, насочени към нея. Слабият, плешив собственик я хвана грубо за ръката и я изблъска към вратата. Едва беше направил и една крачка, когато висока сянка се надвеси над тях. Нора погледна нагоре, за да види как Юън се взираше с ярост в мъжа.
Той изви ръката на собственика, за да я пусне и го избута назад.
– Докосни я отново и, кълна се, ще откъсна ръката ти и ще те пребия с нея.
Собственикът преглътна от страх, но жена му продължи вместо него.
– Позволено ни е да обслужваме, когото решим. И ние няма….
– Ако още веднъж обидиш съпругата ми, жено, ще се погрижа да те бичуват.
Нора не можа да разбере, кой беше по-шокиран от думите на Юън. Тя или собственика на странноприемницата, или циганите.
– Аз… аз съжалявам, милорд – собственикът побърза да се извини. – Видях я да се насочва към стаята на другата дама и предположих, че не сте женени. Затова, когато я забелязах да излиза от стаята ви тази сутрин, помислих, че тя…
– Бяхме скарани, когато пристигнахме.
– Милейди, моля ви, простете ми – мъжът се обърна към съпругата на Юън. – Бързо, Айда, донеси на милейди и милорд пържола и яйца.
Съпругата му побърза да изпълни заръката, докато собственикът ги заведе до масата, където Катарина все още чакаше.
Кат се извини и накара Бейвъл, Пейгън и Лисандър да станат и да тръгнат с нея.
– Но ще носят пържола – измърмори Лисандър.
Катарина го изгледа гневно.
– Няма да можеш да я изядеш, ако те бия по главата, докато припаднеш. Сега мърдай.
Той се изправи с неохота.
След като останаха сами, Нора взе ръката на Юън в своята и я стисна.
– Благодаря.
Юън кимна.
– Извини ме, че не можах да измисля по-добра лъжа и наистина съжалявам, че се отнесоха така с теб, заради мен. – Можеше да види срама, който тя се опитваше да скрие. – Нора, аз…
Юън се спря, преди да се изкара още по-голям задник. Почти ѝ беше предложил.
Това беше последното нещо, което можеше да направи. Дори не знаеше към кой клан принадлежи.
Имаше етикеция, която трябваше да се спазва, ако искаше тя да бъде негова.