– Сгодена ли си? – попита я той, търсейки потвърждение.
Нора не можеше да му отговори. Думите бяха заседнали в гърлото ѝ.
– Да – каза той сподавено. – Сега ме пусни.
Юън беше достатъчно шокиран, за да изпълни молбата. Той свали доста по-ниския мъж на земята, след което го изгледа намръщено.
– Ти си платил да ме отвлекат? Защо?
Раян издърпа дрехите си, оправяйки ги.
– Защото не исках да си около Нора. Чух, че е избягала при теб и исках да се уверя, че няма да си там, за да ѝ помогнеш. Всички в Шотландия знаят, че ако желаеш някоя жена да напусне страната, трябва да я пратиш при Юън МакАлистър особено ако е обещана на друг.
При тези думи Юън го удари.
Раян падна на земята, където остана да лежи, хленчейки като дете.
– Удари ме!
– Късметлия си, че не те убих заради това.
Раян изчисти кръвта от носа си, след което погледна към Нора.
– Тя е моя, МакАлистър. Няма да ти позволя да я имаш.
– Не ти принадлежа, Раян – сопна се Нора. – Никога няма да се омъжа за теб.
Думите ѝ натъжиха Юън.
Мъжът я обичаше до такава степен, че беше готов да плати на някого да го отвлече само за да го задържи далеч от нея. Можеше да не харесва логиката или действията на мъжа, но той със сигурност не можеше да вини глупака за мотивацията му.
Раян я обичаше толкова силно, че бе способен да предизвика гнева на МакАлистър, за да я има. Точно както Роби МакДъглас беше обичал Айзобел.
Точно като Киърън…
Нора видя лицето на Юън и знаеше какво си мисли. Можеше да види болката му. Ако си мислеше, че Раян я обича, никога нямаше да ѝ позволи да остане с него.
Щеше да го загуби завинаги.
– Раян – каза Нора отчаяно. – Признай на Юън истината. Кажи му защо не можеш да ме понасяш. Кажи му какво наистина мислиш за мен.
Раян изглеждаше поразен, когато се изправи на крака. Той я изгледа, сякаш тя бе някое рядко съкровище. Ако не знаеше по-добре, дори тя щеше да си помисли, че той говори искрено. Но за разлика от Юън, Нора познаваше сърцето на тази коварна змия.
– Как можа да кажеш това, Нора? – попита я Раян, изглеждаше наранен и притисна сърцето си. – Родителите ни са планирали този брак откакто сме били деца. Обичам те. Винаги съм те обичал. Не искам друга годеница.
Юън присви очи, сякаш го бяха ударили. Когато срещна погледа ѝ, очите му бяха тъжни.
– Ти ме излъга, Нора.
В нея се зароди паника. Трябваше да накара Юън да види истината. Не можеше да му позволи да си мисли, че го беше излъгала, когато не беше така.
Проклет да беше Раян и лъжите му.
– Не, не съм – тя се обърна към МакАрън и го изгледа заплашително. – Кажи му истината, Раян или сама ще те пребия.
– Истина е – отвърна той искрено. – Искам да бъдеш моя годеница. Нека Всемогъщия да ме убие, ако лъжа.
Юън си пое дълбоко дъх, докато се опитваше да отблъсне горчивата мъка, която чувстваше. Нещо в него се беше смачкало от думите на Раян.
Значи той наистина я обичаше.
Проклета да си, Съдба, за това, че се повтаряш.
Беше точно както преди.
Само че този път, Юън щеше да се увери, че тази жена ще отиде там, където принадлежеше. Нора щеше да се прибере у дома с Раян и той щеше да се върне обратно при…
Неспособен да довърши мисълта си, Юън се обърна и напусна странноприемницата. Безмълвната тълпа се отдръпна, правейки му път да мине.
Бейвъл, Лисандър, Пейгън и Виктор се спогледаха неловко, преди да го последват.
Нора понечи да тръгне след Юън, но гневът ѝ към Раян беше прекалено голям.
Първо щеше да си уреди сметките.
Тълпата, която ги беше обградила, бавно се върна към работата си, обсъждайки случилото се.
– Защо направи това? – настоя тя.
– Защото трябва да се оженя за теб.
– Защо? Ти не ме обичаш. Не можеш дори да ме понасяш. Всичко, което някога си правил е да ме мъмриш и да се подиграваш на всяка част от мен.
Раян извърна поглед настрани, сякаш му беше прекалено трудно да се изправи пред истината.
– Защото има нужда от зестрата ти. Ако не я получа, ще умра след по-малко от два месеца.
Шокът от думите му измести гнева ѝ. Това беше последното нещо, което очакваше да чуе, но ако се вземеше под внимание странното му поведение в този момент, вече нищо, което той кажеше или направеше, не можеше да я изненада.
– Защо?
Раян въздъхна отегчено и се отдалечи от тълпата, която все още ги наблюдаваше.
Той сниши глас, за да може само тя да го чува.
– Помниш ли миналата пролет, когато отидох до континента?
– Да.
– Отидох, за да се опитам да си намеря друга годеница. Майка ми ме притискаше да поискам ръката ти от баща ти. Каза ми, че ми е време да се задомя и да те взема за съпруга. Бях ужасен от самата идея да прекарам живота си, обвързан с теб. Помислих си, че ако участвам в турнирите и си изградя репутация и натрупам състояние, ще мога да си избера годеница.