Нора поклати глава.
– О, Раян. Дори аз мога да те победя с меча.
Той я погледна разпалено.
– Не съм чак толкова некадърен, Нора. Просто не съм перфектен. Повярвай ми, нямам нужда да ми напомняш колко посредствен съм.
За малко да го съжали.
За малко.
Но след това, което беше причинил на Юън, тя не беше готова да му прости за действията му.
– Какво се случи? – попита го тя.
Потърквайки лицето си с ръка, той доби отегчен и уморен вид. Всъщност изглеждаше състарен.
– Всеки път, когато загубех, подписвах разписки за стойността на коня и бронята си. Продължавах да си мисля, че ако спечеля само един турнир, ще имам достатъчно да се разплатя с всички.
Той въздъхна многострадално. Очите му изглеждаха обладани от спомена и пълни с унижение. Сега наистина съжаляваше както него, така и глупавия му стремеж.
– Но продължавах да губя отново и отново. Когато сезонът свърши, всички започнаха да настояват да им се изплатя. Не знаех какво да правя, затова взех на заем от Страйдър от Блекмор достатъчно пари, за да мога да се прибера, да се оженя за теб и да изплатя дълговете си.
Нора не можеше да повярва на това, което чуваше.
– Страйдър от Блекмор? Ти луд ли си? Казват, че той е самият дявол.
– Да, но нямах избор. Странно, но той самият все още не ме е подгонил за парите, които му дължа. Но останалите ме преследват до дупка. Трябва да се оженя за теб, Нора. Няма друг начин.
Тя притисна слепоочието си с ръка, опитвайки се да спре болката, която се беше появила, докато размишляваше над всичко, на което Раян я бе подложил.
Страхът, който бе изпитала, докато стигне при Юън, притесненията и тормоза. Сега вече изобщо не се покайваше за действията си.
Можеше да го удуши!
– Не мога да повярвам – каза тя. – Дългът ти е единствената причина, поради която ти поиска ръката ми?
– Е, грижа ме е за теб, като за малка досадна сестра. И не изглеждаш зле, когато не говориш. За съжаление, ти почти никога не млъкваш, но…
– Раян! Знаех, че си подъл, но това… Как може да заемеш пари и след това да разчиташ на мен да съм ти банкер?
Той отново въздъхна.
– Знам, че това, което направих не е редно. Единственият начин, по който можех да остана в турнира, беше като кажа на всички, че съм сгоден за племенницата на крал Хенри – той я погледна с умоляващ и глуповат поглед. – Виждаш ли защо имам нужда от теб, Нора. Наистина ще умра без теб, защото, ако не успея да се изплатя на някои от мъжете, на които съм длъжник, те ще ме убият за назидание на другите.
– Нямаш нужда от мен, Раян – каза тя сприхаво. – Това от което имаш нужда е банкер.
– Племенницата на крал Хенри, а? Е, сега, това е прекрасно.
Нора се обърна към гласа, който ѝ прозвуча странно познат. Отне ѝ минута, за да познае брата на Айзобел, Греъм, когото бе срещнала предния ден. Но този път той не беше сам.
– Какво правите тук? – попита ги тя.
Греъм я дари с подигравателна усмивка, която беше толкова зловеща и студена, че можеше да накара зъбите ѝ да тракат.
– Оправяме някои неща.
– Моля? – попита тя.
Преди да може да мръдне, Греъм извади кама.
– Ела мирно с нас, момиче, и няма да те нараним. Опитай се да се бориш и нещата ще станат много по-зле заради предизвикателството.
14voila – ето (фр.ез.) – Б.р.
15 Каял – мек молив за очи – Б.пр.
16 тента – платнен навес, палатка – Б.пр.
Глава 10
Юън стоеше в конюшнята, четкаше коня си, докато умът му се въртеше около признанието на деня. Не знаеше защо е тук, но не успяваше да измисли какво друго да прави със себе си освен, че конят му имаше нужда от сресване.
Може би.
Не.
Всъщност имаше нужда да се съсредоточи върху нещо друго освен изгарящата болка в сърцето му.
Раян обичаше Нора.
Но и той също.
Обичаше я повече от всичко. Нямаше нищо, което да не направи за нея. Нищо, което не би ѝ дал.
Освен това да се ожени за нея.
Безнадеждността, която чувстваше в сърцето си, накара стомахът му да се свие още повече.
Защо винаги изпадаше в положението да се влюбва в жени, които не можеше да има? Какъв беше шансът бащата на Нора да застане на негова страна и да развали годежа ѝ с Раян, след като МакАрън я обичаше? Особено когато двете семейства се познаваха. Когато Нора и Раян бяха израснали заедно.
Беше невъзможно.
Баща ѝ не би ѝ позволил да се омъжи за мъж с толкова малко перспективи. Той не беше леърд като Локлан, или Син, или Брейдън, които носеха титлата лорд.