Беше обикновен земевладелец, със сравнително благоприличен доход.
Земевладелец, който живееше в пещера.
Можеш да я вземеш.
Да, можеше, но с каква цел? Поредната вражда между семейства за клана му. Още смърт. Още скръб.
Как изобщо щяха да имат щастлив брак, въз основа на това?
Толкова много животи бяха заложени на карта. Неща, които бяха много по-важни от собственото му щастие, което изглеждаше незначително, сравнено с това, което можеше да се случи, отново.
Юън изруга когато болката отново го завладя.
Трябваше да остане в планината. Не биваше изобщо да ѝ помага.
Но сега, когато беше…
Юън не можеше да я избие от главата си. Нуждаеше се от нея повече от всичко или от всеки.
Самата мисъл, да живее без нея, беше достатъчна, за да подкоси краката му.
Как щеше да се върне към това, което беше преди, след като ведрата ѝ усмивка го бе освободила?
– Юън?
Той погледна през рамо, за да види приближаващата се Катарина. Момичето си играеше с края на дългата си плитка. Изглеждаше нерешителна, докато го приближаваше.
– Какво има? – изръмжа той. – Не виждаш ли, че предпочитам да съм сам?
Пренебрегвайки грубия му тон, тя се спря до главата на коня му. Погали го по носа, докато наблюдаваше стопанина му.
– Нора не те е излъгала.
Усети пристъп на гняв, когато болката накара стомаха му да се свие.
– Какво знаеш за това?
– Знам достатъчно, за да кажа, че тя предпочита да вземе теб за съпруг пред Раян.
Той стисна още по-силно четката, отказвайки да ѝ позволи да види колко го притесняваха думите ѝ.
– А аз ще ти кажа, че ти не си Нора и не знаеш нищо нито за нейните намерения, нито за моите.
– Знам какво виждам – отвърна тя внимателно.
Пресегна се и хвана ръката му, карайки го да спре да вчесва коня.
– Двамата си принадлежите.
Юън се вгледа в ръката ѝ върху неговата. Кожата ѝ беше бледа, като на Нора, ноктите ѝ бяха също толкова добре поддържани.
Но тази ръка не го караше да трепери.
Не изгаряше тялото му, не възбуждаше мъжествеността му.
Само Нора можеше да направи това.
А тя беше единствената жена, която не можеше да има.
Той сам можеше да се бори за нея. Искаше да се бори за нея. Но ако Раян откажеше да я пусне, щеше да се случи същото като с Роби МакДъглас.
Още една вражда между семействата.
Още неоправдана смърт…
– Тя принадлежи на Раян – каза той настойчиво, избутвайки ръката ѝ на страна. – Чу го какво каза. Иска я толкова силно, че рискува да си навлече гнева ми като ви нае, за да ме държи на разстояние от нея. – Юън се поколеба при мисълта за това. – Чакай… как е знаел да ви наеме? Как може да е разбрал за плановете на Нора и след като е научил за тях, защо Раян е дошъл при вас, а не при баща ѝ, за да я спре да избяга?
Катарина изглеждаше някак смутена.
Тя отстъпи назад, намръщвайки се.
Лошо предчувствие обзе Юън, след като забеляза колко нервна стана изведнъж Катарина. Какво точно се случваше?
– Кат? Какво не ми казваш?
Тя видимо се сви.
– Обещай ми, че няма да ни се ядосваш.
– Не – отвърна той твърдо. – Никога не давам обещание, което не мога да спазя, и както изглежда, девойче, мисля, че ще бъда доста ядосан от обяснението.
Тя отстъпи още една крачка назад.
Юън я сграбчи за китката, за да я спре да не избяга.
– По-добре ми кажи, Кат.
Тя изпита срам от изпитателния му поглед и когато най-накрая заговори, всичко излетя като вихрушка.
– Баща ѝ искаше Нора да се омъжи за МакАлистър. Той се опитваше да уреди брак между семействата ви от доста време и след като Брейдън и Син се ожениха наскоро, той се притесни, че някоя жена може да хване окото ти и той няма да успее да обедини двете семейства.
Думите ѝ накараха Юън да се намръщи. Нямаше никакъв смисъл в това, бащата на Нора да го иска за зет.
– Защо ще иска да я омъжва за по-малък син?
Катарина прочисти гърлото си.
– Защото за Локлан, кланът е на първо място. Алекс искаше по-малък син, който да поеме управлението на клана му и все пак да покаже каква е силата на МакАлистър, ако се наложеше.
Името накара Юън да замръзне.
– Алекс? – повтори той бавно и невярващо.
Имаше само един Алекс, който беше отварял темата за брак с един от братята му.
– Да не казваш, че Александър Канмуур е баща ѝ?
Катарина кимна.
Юън изруга. Силно.
Това беше невероятно. Да, баща ѝ би поискал главата му.
И на двамата.
– Баща ѝ е братовчед на краля на Шотландия! – извика той.
Катарина му се усмихна насила.
– Изненада.