Юън се почувства много зле, когато силата на това, което бе направил с Нора се стовари отгоре му.
Беше мъртъв, ако баща ѝ някога научеше какво бяха сторили.
– Тя каза, че е племенница на Елеонор.
– Така е. Майка ѝ е сестра на Елеонор. Тя се омъжила за Алекс преди години, когато той бил в Париж.
Юън изруга отново, след като си спомни, че Александър се беше оженил за французойка. Никога не му беше идвало наум, че тя ще е сестра на една от най-силните жени в целия християнски свят. Още повече, изобщо не му беше хрумвало, че Нора може да е дъщеря на Александър. Нищо чудно, че не искаше да му каже кой е кланът ѝ или името на баща ѝ. Никой мъж, с малко разум, не би посмял да я изведе от страната и да рискува да си навлече гнева на баща ѝ.
Александър Канмуур беше известен с бясната си ярост и бързо отмъщение.
Пресвета Мери, беше спал с племенницата и братовчедка на двама крале!
Локлан щеше да го убие за деянието му, и само един бог знаеше какво щеше да направи баща ѝ с него…
Как беше възможно да се случи това?
Е, много добре знаеше как се беше случило, но защо?
Да, той беше глупак. Идиот, обречен на неприятна кастрация.
С притъпен инструмент.
Докато ума му преминаваше през ужаса на ситуацията в която бе изпаднал, Юън осъзна, че Катарина, изглежда, знаеше доста за цялата тази история и се зачуди каква друга информация криеше.
– Ти си била наясно, че Раян е този, който ви е наел, за да ме отвлечете?
Този път дори не се опита да го скрие от него.
– Да, така е. Виктор и Бейвъл не знаеха. Никога преди не бяха виждали Раян, но аз съм го срещала.
– Кога?
– Няколко пъти в замъка на Алекс.
Юън се намръщи.
– Изглежда, добре познаваш Александър Канмуур.
– Той и майка ми са приятели. Били са близки като млади.
Нещо в тона ѝ го накара да се запита дали тя не е едно от незаконните деца на Александър. Но това не го засягаше.
В момента имаше по-важни проблеми.
– Тогава защо ме доведе тук да се срещна с Раян, след като си знаела какво иска?
– Ако трябва да съм искрена, не мислех, че Раян ще има смелостта да дойде, след като ние пристигнахме с теб, а баща ѝ искаше да се уверя, че двамата ще останете заедно колкото се може по-дълго. След като му казах, че Раян се е опитал да наеме Виктор да те отвлече, той помисли, че това е добър начин да ви даде още време, в което да бъдете заедно. Беше сигурен, че ако си достатъчно време с Нора, ще я обикнеш.
Юън въздъхна дълбоко.
Изведнъж всичко придоби смисъл.
Е, не всичко, но много неща станаха доста по-ясни; слугата, който я изостави пред пещерата; някои от странните коментари, които циганите бяха направили през последните няколко дни.
Но в едно нещо нямаше смисъл.
– Защо той ще ми я повери? – попита Юън. – Откъде е знаел, че няма да я нараня?
Катарина изглеждаше така, сякаш я бе попитал най-глупавият въпрос на земята.
– Защото си МакАлистър, а честта на семейството ти е законът, който всички вие спазвате. Той знаеше, че никога няма да позволиш тя да пострада.
Юън изсумтя.
– Този мъж, все пак е глупак. Никога нямаше да поема такъв риск с живота на моята дъщеря и ми е трудно да повярвам, че той ще е толкова невнимателен с неговата.
– Е, ако трябва сме честни, той затова ни изпрати. Трябваше да ви задържим заедно и да те наблюдаваме, за да се уверим, че няма да я нараниш.
– Но защо да изпраща цигани?
Катарина се усмихна.
– Не всички сме цигани. Лисандър е един от хората на Алекс, а Пейгън му е добър приятел. Затова двамата отказаха да кръстосат мечове с теб, след като Нора обезоръжи Лисандър. Ако беше нападнал който и да е от двамата, веднага щеше да разбереш, че са обучени рицари, а не селяни.
– А ти?
– Майка ми е селянка и разчитам на Алекс за защита. Виктор ми е чичо, а Бейвъл ми е братовчед.
Юън поклати глава.
– Не мога да повярвам, че бях измамен толкова лесно.
– Не вини Нора…
– Повярвай ми – каза той, като я прекъсна. – Не я виня. Искам да убия баща ѝ. Как може да си играе по този начин с живота на хората?
– Юън? – отекна гласът на Нора.
Той погледна зад Катарина, за да види Нора да стои в началото на конюшнята.
Тя изглеждаше нервна и несигурна, докато ги наблюдаваше заедно.
– Може ли да дойдеш при мен за момент?
Думите ѝ го накараха да се намръщи.
– Няма нищо, Нора.
– Моля те, Юън – тя наблегна на всяка дума. – Наистина имам нужда да дойдеш сам навън. Сега.
Напрегнатият ѝ тон го накара да се намръщи още повече. Звучеше повече като майка, която се опитва да укроти невъзпитаното си дете, отколкото като жена, която трябваше да се разкайва заради държанието на баща си.