Той ядосано се насочи към нея.
Едва когато наближи входа, видя, че не е сама.
Греъм МакКейд беше с нея и държеше кама до гърлото ѝ. Двамата му братя го обградиха.
– Само мръдни и тя ще умре.
Юън заръзна. Искаше да се обърне, за да види дали Катарина все още беше в конюшнята, но не посмя, освен ако не искаше да ѝ навлече проблеми. Ако имаше късмет, щеше да успее да се измъкне и да доведе другите, за да му помогнат.
– Не би посмял да я нараниш – отвърна бавно Юън, пристъпвайки напред с вдигнати ръце, за да не изнервя Греъм и той да нарани Нора от страх.
– Няма да посмея да убия братовчедката на краля? – отвърна Греъм доста високо, сякаш искаше всички да ги чуят. – Юън МакАлистър ще убие когото си поиска.
Юън направи още една крачка напред, с намерението да сложи край на това, веднъж завинаги.
– Още една крачка – изръмжа Греъм – и ще я обезглавя.
Юън незабавно спря.
Срещна изпълнените със страх очи на Нора и се опита да я утеши. Нямаше намерение да позволи на Греъм или на който и да е друг да я нарани.
Каквото и да му костваше, щеше да се увери, че тя е в безопасност.
– Какво искаш? – попита Юън.
Греъм се усмихна подло.
– Ще стоиш там, докато братята ми не те заловят.
Юън чу Катарина в конюшнята и сърцето му подскочи от страх, да не би Греъм и братята му да я намерят. Нямаше да се поколебаят да я убият.
Не знаеше какво е намислила Кат, но тя винаги имаше план. Само се надяваше да го изпълни внимателно.
Юън остана мълчалив, докато двамата братя на Греъм завързваха ръцете зад гърба му.
– Извинете – каза един селянин, като се приближи предпазливо до тях. – Има ли проблем?
– Кралски работи – отвърна рязко Греъм. – Нали, милейди?
Пребледнялото лице на Нора, показваше на Юън, че желаеше да каже истината, но не смееше. Признанието щеше да погуби и двама им, както най-вероятно и добрия самарянин.
– Да. Няма проблем.
Възрастният селянин не изглеждаше убеден, но продължи по пътя си.
Най-високият от братята на Греъм беше с глава по-нисък от Юън. Имаше тъмнокестенява коса и подли кафяви очи. Той сграбчи Юън за косата и насила го качи на един кон.
МакАлистър продължи да чака Катарина или някой от другите да дойдат и да ги разсеят.
Но те не се появиха.
Накрая, братята МакКейд се качиха по конете, а той трябваше да наблюдава безпомощен как Нора беше поставена да седне пред Греъм. Видя бледото ѝ лице; страхът и загрижеността ѝ.
– Всичко ще се оправи, Нора – увери я Юън.
Съмнението, което видя в очите ѝ го прониза.
– Да, принцесо Нора. Всичко ще се оправи – Греъм се засмя зловещо и пришпори коня си напред.
– Защо ни пленихте? – попита Юън.
По-малкият брат на Греъм, Руфъс беше този, който му отвърна. По-нисък от Нора, Руфъс можеше да мине за красив, ако някога изобщо си беше взимал баня и ако престанеше да се усмихва така самодоволно.
Юън го беше срещал само веднъж, преди години, когато Руфъс и Айзобел бяха дошли на посещение при баща му в замъка на МакАлистър.
– В името на справедливостта – изръмжа Руфъс. – Ти съсипа нашето семейство и затова ние ще съсипем твоето.
Греъм отново се засмя.
– И като си помисля, че смятах, че най-доброто отмъщение ще бъде, да взема жената, която желаеш и да я направя своя. Изобщо не подозирах коя е. Само си представи как ще реагира баща ѝ, когато научи, че е била убита от Юън МакАлистър. Няма да се спре, докато не унищожи всеки член на клана МакАлистър. Няма да остави и един жив човек.
Планът им остави Юън слисан.
Със сигурност не можеше да са сериозни.
– Луд ли си?
– Ни най-малко – отвърна Руфъс. – Ние загубихме всичко, когато ти избяга с Айзобел. Роби МакДъглас настояваше за зестрата ѝ и когато баща ни не успя да му я даде, той уби татко и ни прогони.
– Да – отвърна Греъм, усмихвайки се мъчително, докато яздеше. – Борихме се да живеем само за да открием, че никой от семейството ни дори няма да признае, че ни познава. Време е МакКейд отново да се надигнат, докато МакАлистър си получат заслуженото… унижение.
Юън стисна зъби, за да се въздържи да им каже кой наистина беше виновен за случилото се. Да им напомни за факта, че сестра им беше невярна, лъжлива кучка, нямаше да постигне нищо.
Те виняха семейството му, не Айзобел.
Съмняваше се, че ще се вслушат в разума, що се отнасяше до нея.
– Ако търсите отмъщение, тогава ме убийте и пуснете Нора.
– О, не – каза Греъм. Очите му блестяха, изпълнени с разрушителна жестокост. – Виждаш ли, тук ще си възвърнем позициите. Кой ще бъде най-добре възнагреден с благоволението на краля, от мъжа, който се е опитал да спаси братовчедка му и който е убил убиеца ѝ.