Не, изкрещя наум Юън.
Остана ужасен от плана на Греъм.
Трябваше да се досети, че този МакКейд е луд и да го убие в кръчмата, когато имаше тази възможност.
Защо изобщо му беше позволил да напусне кръчмата жив?
По дяволите!
Сърцето на Нора биеше лудо, докато слушаше как мъжете се хвалят един на друг, какво смятаха да направят на нея и Юън. Коварният им план я ужасяваше.
В нея се сражаваха вина, ужас и гняв. Отново и отново виждаше Раян в съзнанието си. Веднага щом беше видяла Греъм, тя бе осъзнала, че нещо не е наред, затова се бе опитала да избяга.
Руфъс я бе хванал.
А Раян – бог да се смили над душата му, най-накрая бе намерил малко смелост. Виждайки, че е в беда, той се бе пресегнал за меча си.
Но не бе успял да го извадил от ножницата, когато Греъм го бе пронизал с камата си.
Раян се бе олюлял назад, хващайки се за корема, докато кръвта изтичаше от тялото му.
Нора се бе опитала да му помогне, но МакКейд бе препречил пътя ѝ.
– Прави каквото ти кажа или ще ти се случи нещо по-лошо от това.
Раян се бе пресегнал към нея с окървавената си ръка, след което беше паднал мъртъв на земята.
Споменът накара Нора да изхлипа.
Раян беше мъртъв заради нея, а сега Юън беше заловен. Ако не измислеше начин да го освободи, и той щеше да умре.
Тя също.
Не. Не, никога нямаше да се предаде на тези разбойници. Тя беше племенница на Елеонор. Беше дъщеря на баща си. Александър Канмуур можеше и да е грубиян, но никой не го беше побеждавал в битка или обучение.
Щеше да ги измъкне от тази каша.
И бог да се смили над МакКейд, когато го направеше.
Яздиха с часове, докато накрая не стигнаха до изоставена крепост, която, изглежда, беше опожарена.
Основите на сградата стояха, но не изглеждаше никак безопасна. Плевели и лози покриваха падналите и обгорени камъни.
Беше зловещо място. Около него се носеше аурата на смърт и упадък.
Досега Нора никога не бе усещала истински страх, но сега го изпита. Мястото приличаше на крипта. Такова, което нямаше друга цел, освен да съхранява останките на мъртъвци.
МакКейд слязоха от конете си, след това внимателно свалиха Юън от неговия.
Той изгледа мъжете гневно. Въпреки че не знаеше как, беше твърдо решен да ги спаси от тази ситуация.
Веднъж след като се увереше, че Нора е в безопасност, и тримата братя щяха да си платят. Щеше да се увери в това.
През цялото време Греъм държеше камата си до гърлото на Нора.
– Само едно движение – предупреди той.
Юън се вслуша в заплахата.
Въведоха го в порутената зала и грубо го накараха да коленичи пред камината. Единственото нещо, което го караше да се подчинява, беше ножът притиснат в гърлото на Нора.
Юън не сваляше очите си от оръжието или нея, докато Шон и Руфъс го завързваха за железния пръстен, който беше прикован дълбоко в камъка до камината.
Едва тогава камата се отдалечи от гърлото ѝ. Юън въздъхна облекчено.
Сега истинската забава можеше да започне…
Греъм се усмихна зловещо срещу него.
– Жалко, че не мога да те убия. Но трябва да се уверя, че ще останеш жив, докато откупът за нея не пристигне. Кажи ми, как ще я убиеш? Ще я удушиш ли? Или ще ѝ прережеш гърлото?
Юън го изгледа с цялата омраза, която таеше към него.
– Ако я нараниш, господ да ми е на помощ, ще се противопоставя на смъртта и ще ти изтръгна сърцето.
Шон рязко си пое дъх.
– Като те гледам така, почти съм готов да повярвам на слуховете, твърдящи, че си продал душата си на дявола.
Юън извърна празния си поглед към мъжа.
– Може да повярваш, МакКейд. Ако я нараниш, ще те представя на самия дявол.
– Шон, Греъм, оставете ги на мира – сопна се Руфъс. – Нека напишем писмото до баща ѝ и да задвижим плана. Колкото по-скоро изпратим съобщението, толкова по-близо ще сме до това отново да имаме дом.
Греъм изблъска Нора към МакАлистър и прибра камата си.
Тя падна на колене до Юън. Когато я видя до него цялата трепереща, желанието да пролее кръвта на МакКейд се увеличи.
– Не се тревожи, Нора – побърза да я увери. – Няма да им позволя да те наранят.
– Те убиха Раян – каза тя с треперещ глас, докато се сгуши до него като дете, нуждаещо се от утеха.
Новината накара Юън да изтръпне. Искаше му се ръцете му да бяха свободни, за да я прегърне и да успокои тревогата и притеснението ѝ.
– Какво се случи?
– След като си тръгна, разговарях с него, когато те влязоха. Раян се опита да им попречи да ме заловят и Греъм го намушка и уби.
В очите ѝ проблясваха сълзи, но за щастие тя успя да ги задържи.
– О, Юън, какво направих? Исках единствено да отида при Елеонор. Никога не съм желала някой да пострада. Светците знаят, че никога не съм искала Раян да умре. Просто не желаех да се омъжвам за него, но не съм искала да го сполети някакво зло. Не заслужаваше да умре по този начин. Не и заради мен. Какво ще кажа на родителите му? Горката му майка живее заради него. Никога няма да се възстанови след това.