Той погали главата ѝ с бузата си, предлагайки ѝ утеха, доколкото беше възможно със завързани към стената ръце.
– Шшш, любов моя. Нищо от това не е по твоя вина.
– Напротив. Всичко е по моя вина. Никога не съм искала Раян да умре. Той беше досадна напаст, но все пак…
– Той те обичаше.
– Не – отвърна тя, прегръщайки го през кръста, като положи глава на гърдите му. – Не наистина. Бяхме врагове от деца, заради това, че родителите ни винаги ни оставяха заедно. Никога не сме се разбирали.
Юън погледна към Греъм и Шон, които спореха какво трябваше да пише в писмото до баща ѝ и върху това колко пари да поискат.
Трябваше да намери някакъв начин да ги измъкне от тук.
Юън дръпна силно пръстена, който го държеше прикован към стената. Оковата помръдна достатъчно, за да го накара да мисли, че може да се освободи, и при условие че МакКейд не се обърнеха, за да разберат какво беше намислил.
Нора го видя как усуква въжетата. Отдръпна се от него.
– Ще се нараниш.
– Ще ми мине.
Тя поклати глава, след което огледа обраслия под, изпълнен с плевели и камъни. Погледна към тримата МакКейд, които все още спореха и направи знак на Юън да остане неподвижен.
Той я видя да отива до малка купчина камъни. След няколко минути тя се върна с един камък. Но преди да може да му го подаде, Шон я видя.
– Дай ми това – заповяда той, спускайки се към тях и изтръгвайки камъка от ръцете ѝ.
– Какво има? – попита Греъм, след като се присъедини към тях.
– Малката курва се опитва да го освободи.
Руфъс се приближи, като се озъби.
– Предлагам да я завържем до него, докато напишем писмото.
– Да – съгласи се Греъм. Той свали колана си и го подаде на Шон. – След като приключим с писмото, можем да се позабавляваме с нея.
Юън замръзна.
– Дори не си го помисляйте.
Греъм се усмихна злобно.
– Защо не? И без това ще умре веднага щом получим парите. Единственият, който ще знае, че сме били с нея, ще си ти, МакАлистър. А ти няма да можеш да кажеш на никого, след като ти прережем гърлото.
Усмивката му се разшири, докато гледаше злобно към Юън.
– Не ти допада, нали? Мисълта, че ще я употребим? Да. Ти използва сестра ни и я захвърли. Поне можем да ти върнем услугата.
– Сестра ви го е напуснала.
Думите на Нора, накараха Юън да трепне.
Греъм се пресегна, за да я удари.
Юън изпъна крак, като събори Греъм далеч от нея.
– Ако я докоснеш, кълна се в цялата мощ на ада, че ще те накарам да си платиш.
Греъм отиде до Юън. Изгледа го студено, след това го ритна силно в ребрата.
– Юън! – извика Нора.
Шон я задържа настрани.
МакАлистър простена от болката, докато се опитваше да я пренебрегне.
Греъм щеше да си плати за това. Когато се освободеше, щеше да се увери, че това е последната грешка, която МакКейд някога е правил.
– Ти си безполезен, МакАлистър – Греъм се усмихна подигравателно. – Вече няма какво да ми сториш.
– Нямаш представа на какво съм способен Греъм МакКейд, защото, ако знаеше, сега щеше да си на колене и да се молиш на господ да прати своите ангели, за да те предпазят от мен. Ще се погрижа да умрете – той изгледа всеки един от братята. – Всички вие.
Гневно изречените думи наистина накара Шон да се прекръсти.
Греъм се изплю на земята и изблъска Нора към Руфъс.
– Завържи я здраво и нека се върнем към работата.
Юън опъна въжетата, които го държаха. Щеше да намери начин да се измъкне от тук. Господ да беше на помощ на МакКейд, когато го направеше. И тримата щяха да научат от първа ръка, защо никой не смееше да се изпречи на МакАлистър.
Такива глупаци ги очакваше единствено смърт.
След като Руфъс завърза Нора с колана на Греъм, той грубо я остави да седне до Юън и се върна при братята си, за да им помогне да напишат писмото.
Нора облиза устни, а силната воля, която не ѝ позволяваше да се срине, изуми Юън. В действителност беше невероятна, предвид през какво бе преминала. Наистина беше смела.
Можеше да види колко е потресена от всичко и изгаряше от желание да успокои страховете ѝ. Но се съмняваше, че нещо друго освен бягството им можеше да направи това.
– Наистина е безнадеждно, нали? – попита тя.
– Никога нищо не е безнадеждно – отвърна той убедено.
Без значение какво щеше да му коства, той ще я измъкне оттук.
С въздишка тя намести вързаните си ръце в скута си.